Ако БНБ не защити всички депозити в КТБ, може да настъпи хаос

Снимка: Reuters, архив

Ако не бъдат спасени всички депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ), въпреки че това беше обещано, може да настане непредвидим хаос. Това е логиката зад предложенията на БНБ за законодателни промени във връзка с одържавяването на "Креди Агрикол" и отнемането на лиценза на КТБ, коментира в ефира на БНТ икономистът Лъчезар Богданов.

Ако всеки почне да прави сметка как да разхвърля парите в различните банки и как да се търси нова банка, може да се окаже, че ще бъдат засегнати други банки, които може би нямат никакви проблеми, обясни Богданов.

Според него негативният момент в едно решение за покриване на всички депозити от държавата е, че на практика се показва, че „няма отговорност и последствия за решения, които всеки сам е взимал, знаейки, че носи някакъв риск“.

Като цяло обаче сред решенията, които трябва да бъдат обсъждани от политиците, няма някое, което да е добро. Ситуацията е такава, че се избира само между лоши решения, смята Богданов.

„Когато една банка е в такова състояние, решенията, които трябва да се вземат, са все лоши. Ако просто бъде помагано на банката без оглед какво е правено вътре в нея и как е била управлявана – това е лошо. Ако след всички обещания на политици и БНБ тя бъде затворена по съвсем друг начин, отколкото беше обещано, това също е лошо. Ако се налеят значителни публични средства – пак е лошо“, обясни икономистът.

Богданов коментира, че схемата с одържавяването на "Креди Агрикол" е удачна, защото така държавните пари ще бъдат насочени към институция, за чието управление вече ще отговаря финансовият министър.

„Това е много по-добре, отколкото да се вкарат 1-2 млрд. публични средства в частна банка, за която е станало ясно, че не се управлява добре. В този случай имаме поемане на персонална отговорност от тези, които „спасяват“ ситуацията и залагат името си“, коментира Богданов.