Как са станали малки и големи доктори на науките?

Като чета каква дисертация е защитила феноменалната ни спортна министърка и като не мога да прочета никъде дисертацията, защитена от вътрешния министър (нещо повече, той няма публикуван нито ред, а е доктор и доцент!), ми се струва, че е назрял моментът да се създаде:

Научно жури, което да направи проучване и проверка как са станали малки и големи доктори (доктори и доктори на науките) и доценти и професори всички, които през последните 15 години са заемали висши политически и административни постове в държавата (после могат да се проверят и "големите" бизнесмени).

Разбира се, тук не може да се правят сравнения с доносничеството за ДС, но злоупотребата с висше политическо и административно положение също е колосална безнравственост и нанася огромни щети на българската наука и българското висше образование, а освен това деморализира младите български учени и ги унищожава като такива или ги прогонва в чужбина.

Процедури и публикации, които не отговарят на минималните критерии за научна стойност и научен морал, трябва да доведат до отнемане на получените степени и звания!

Говоря за 15-годишен срок, за да попаднат в него и моите конкурси за доцент и професор.

Механизъм може да се изработи - и за членовете на журито, и за критериите за проверка (никаква засекретеност на дисертациите и другите публикации, защото има университети, които щамповат дипломи, скривайки се зад засекретеността). Да скриеш (да засекретиш) от научната общност своя хабилитационен труд е наследство от тоталитарното време (и когато това се пробутва от въпросните университети, то ако там се почегърта повърхността, отдолу ще изскочи бившата, но сякаш вечна ДС)!

Ако се съди по свръхпроизводството на доктори, доценти и професори, ще излезе, че нашата наука е цъфнала и вързала, а на практика тя почти във всички научни области е в състояние на криза, а нерядко и на агония...

Николай Слатински 

*коментарът е от профила на автора в социалната мрежа