Защо не спира играта на иди ми - дойди ми с бюлетините?

Защо не спира играта на иди ми - дойди ми с бюлетините", коментира "Труд". 77 дела за покупко-продажби на електорат бяха образувани след парламентарните избори преди 2 години. Присъдите обаче бяха едва 7, най-тежката - 10 месеца затвор, останалите - пробация или глоба. Забележителното е, че сред осъдените нямаше нито един изявен политик. Наказателното преследване стигна до няколко мургави дилъри, като разсеяно или внимателно подмина партийните централи, за които те пазаруваха. 

"24 часа" формулира седем варианта за развитие на политическата криза: 1) Правителството на Пламен Орешарски остава. Избират само нов министър на околната среда и водите и заместник-министър на отбраната - на местата на новоизбрани евродепутати. Вероятността това да се случи е много голяма, а правителството ще покаже устойчивостта си и продължаващото разбирателство между коалиционните партньори. 2) Правителството остава начело с Орешарски, но се ремонтира много сериозно по посока повече партийност. Малко вероятно е Орешарски да се съгласи на този вариант.

3) Правителството остава, но става все по-експертно. При предсрочни избори БСП може да спечели от този вариант. 4) Правителството остава, но се увеличава силата на ДПС в него. Прогнозата: протестите сериозно ще се засилят. 5) Орешарски остава министър-председател, но се гласува ширококоалиционно правителство. Това е най-малко вероятният сценарий. Структурите на БСП ще са против даване на власт на ГЕРБ. Огромната част от членовете на ГЕРБ ще са против влизането във властта без избори. "Атака" ще загуби и малкото останали привърженици.

6) Правителството подава оставка, но се прави опит за нов кабинет в този парламент. Този ход ще влоши доверието във всички партии. 7) Оставка на правителството, парламентът решава да се разпусне, президентът назначава Орешарски за служебен премиер. Този вариант ще означава някакво възстановяване на диалога.

"Стандарт" търси мнението на двама социолози за политическата обстановка в страната. ГЕРБ се върна. Въпросът е с кого ще управлява", коментира "Сега". Какви са опциите пред ГЕРБ? "България без цензура" е вариант, макар отхвърлен след първоначалното споменаване. По-интересно е при Реформаторския блок (РБ). Колкото повече сърцето на Бойко Борисов се открива към ДПС, толкова повече РБ изпраща сигнали към него. Позицията е унизителна за РБ, но блокът сам се докара до нея. По каква причина Борисов да се надява на тях, след като не е ясно ще влязат ли в бъдещ парламент? Пък ако влязат, ще гласуват ли единно, или някоя от партиите ще си води самостоятелна политика?

РБ бе създаден на вълната на юнските протести, акумулира доверие, обеща отваряне към гражданите, но се затвори в тесния си лидерски кръг. ДПС е далеч по-предвидим партньор за ГЕРБ. Бойко Борисов и Лютви Местан пиха кафе, всеки ден генералът "стреля" по БСП и премиерът Пламен Орешарски, подминавайки движението. Все по-усилено се говори, че се подготвя кабинет, подкрепен от двете партии, но не под пряката им партийна егида. Борисов трябва да знае обаче, че съюз с ДПС би бил най-голямото предизвикателство в политическата му кариера.

ДПС е големият печеливш и при последното раздаване на пари от фонда за развитие на регионите - от министерството на инвестиционното проектиране, което бе създадено именно по настояване на движението, пише "Сега". 12 са селата и градовете, управлявани от кметове на ДПС, които получават пари по програмата за благоустрояване на малките населени места. Сред одобрените проекти са само 5 населени места, управлявани от БСП, и 4 с кметове от ГЕРБ или подкрепени от партията.

Инвестиционното министерство получи малко над 6,3 млн. лв. от кабинета по публичната инвестиционна програма "Растеж и развитие на регионите". По нея кабинетът раздаде 500 млн. лв., като за 289 млн. лв. директно кандидатстваха общините. Класирането на общинските проекти предизвика скандал и обвинения в непрозрачност.

"Европа ни прати шест препоръки", съобщава "Стандарт".  Европейската комисия препоръчва на България да засили бюджетните мерки за 2014 година, да предприеме дългосрочна реформа в пенсионната система, да насърчи електронното управление и администрация, и да разшири реформата в енергийния сектор. 
България заблуждава Европейската комисия с нереален оптимизъм за очаквания икономически ръст, гласи една от констатациите на Европейската комисия за България за 2014 г. Брюксел ни критикува още за данъчната администрация, за пенсионната реформа, за това, че здравният сектор е недофинансиран.