Има ли значение името за бъдещето в живота?

Избирането на име за новородено често се превръща в трудно решение. Дали да се спазват традициите, дали да се търси нещо модерно, нестандартно? 

В последните 70 години множество специалисти се опитват да изследват въздействието на името върху развитието на човека, посочва Би Би Си.

Счита се, че в не малка степен нашата идентичност се оформя от начина, по който другите хора се отнасят с нас и името може да променя посоката на комуникацията с обществото.   

В някои от по-ранните изследвания се заключва, че за мъже с по-необичайни първи имена са по-вероятни преждевременното напускане на училище и самотният живот, както и склонността към психическа неуравновесеност.

Психологът Ричард Цвайгенхафт от американския колеж “Гилфърд” обаче смята, че хората с нестандартни имена са с по-голям шанс да станат богати и известни. 

Според друг специалист нетрадиционни имена дават възможност от ранно детство да се усвои далеч по-добре самоконтролът – умение, което е от изключителна полза в преследване на успешна кариера. Защото тези хора още малки са обект на подигравки и постоянно питане за произхода на странното име и се каляват. Но, разбира се, ефектът може и да е отрицателен.

Грегъри Кларк, икономист и автор на книга за въздействието на имената, изтъква интересна тенденция. В периода 2008-2013 година в престижния Оксфордски университет са приети 14 449 студенти. Кларк сравнява процента на наличие на дадено име на Острова и съотношението на първокурсници с това име спрямо общия брой на приетите.

Оказва се, че Елинор, Питър, Саймън и Анна са с 45 пъти по-голям шанс да бъдат приети в Оксфорд в сравнение със Стейси, Конър, Брадли и Рийз. За имена като Шенън и Джейд разликата е още по-фрапираща – 100 пъти. А за тези, които се казват Шейн, шансът за приемане в Оксфорд е оценен на 0.

Кларк посочва още, че преди 19-ти век първите 4 най-разпространени имена в Англия са били носени от половината мъже в страната. През 2012-та този процент е едва 7 (за имената Хари, Оливър, Джак и Чарли). Отвъд Океана през 1950-та година само 5 на сто от американските родители са избрали име за бебето си, което не е сред 1000-те най-срещани. В наши дни процентът надхвърля 30.

Би Би Си изтъква, че с годините изборът на име е все по-необвързан с традициите. Така може да се “разчете” повече за родителите само на базата на тяхното решение за име на бебето им.

Конкретен пример от Калифорния по отношение на расата. В годините до 2003-та около 40% от чернокожите момичета са с имена, каквито не носи нито едно бяло момиче.

Имената не рядко са и повод за дискриминация. Експеримент от 2003-та година на Мериън Бертран и Сендхил Муллайнатхан дава доказателство за подобно твърдение. Двамата изпращат близо 5000 автобиографии по обяви за работа в Чикаго и Бостън. 

CV-тата са абсолютно еднакви, но половината с имена, присъщи за бели хора като Емили Уолш и Грег Бейкър, а другата половина с имена, носени предимно от афроамериканци като Лакиша Уошингтън и Джамал Джоунс.
 
Поканите за интервюта за “белите” имена са с над 50% повече. Този ефект се забелязвал дори и при фирми, които изрично настояват, че дават равни възможности на всички кандидати, независимо от техния произход.

Според авторите на проучването повечето работодатели са дискриминирали кандидатите на база техните имена дори и подсъзнателно. Расовите предразсъдъци най-вероятни биха се появили и при самото интервю, ако Грег Бейкър всъщност се окаже афроамериканец, но поне ще е получил покана благодарение на името си.