Може ли България да брани източната граница на НАТО?

Дали агресивната политика на Москва представлява заплаха и за България? И дали, ако се наложи, България ще е в състояние да брани отрязъка от източната граница на НАТО, за който носи отговорност?

От 10 години насам България е член на НАТО и охранява 354 километра от източната граница на Алианса. От българското крайбрежие до Крим са едва няколкостотин километра, а руската флота и руските разузнавателни самолети оперират директно край българския черноморски шелф.

България е една от държавите, които по линия на НАТО са длъжни да контролират руската активност. В същото време обаче управляващите социалисти се опитват да извършат труден шпагат между ангажиментите към ЕС и НАТО и традиционното си русофилство. Българската общественост също е раздвоена между проруските нагласи, които имат дълбоки исторически и културни корени, и страховете, че страната може да пострада от евентуални военни действия в Черно море.

 

За участие в такъв конфликт България очевидно не е достатъчно подготвена. Генерал Съби Събев, който приключва военната си кариера като военен представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел, казва, че военната трансформация в България се е изродила главно в съкращения на личен състав, на основни въоръжения и на структурни елементи, което вместо да генерира нови възможности, е довело до дегенерация на способностите на въоръжените сили. България не може да изпълни функциите си на гранична държава. Тези дефицити подкопават съществено доверието към страната, смята генералът.

С руски МиГ-ове срещу Русия?

В един доклад на Министерството на отбраната се казва, че патрулните кораби, които към момента са на въоръжение в българските ВМС, са разработени основно преди 1980 година, поради което отстъпват на съвременните тенденции за развитието на въоръжението и техниката. Фрегатата "Смели" е произведена през 1976 година, а корветите "Решителни" и "Бодри" са построени през 1983 година.

Бившият министър на отбраната о.р.генерал-лейтенант Аню Ангелов заяви за Дойче Веле, че докато тези кораби са в състояние до голяма степен да защитят морската граница на България, съвсем различно е положението с ВВС, които осигуряват защитата на въздушното пространство с „много голямо напрежение“ - далеч не всички руски изтребители МиГ-29 (по официални данни те са 15 на брой, от които летят едва половината) могат да бъдат използвани.

И други експерти по сигурността посочват, че част от самолетите са годни за използване само на хартия. А фактът, че българските ВВС и съоръженията за радарен контрол зависят от руските доставки на резервни части, може да се окаже в полза на Москва в случай на евентуален конфликт, коментират български медии.

Броят на полетите на руски разузнавателни самолети близо до българското крайбрежие се е увеличил драстично през последните месеци. Според източници в Министерството на отбраната именно това е причината, поради която българските МиГ-ове вече извършват между два и десет полета с цел да наблюдават руските машини и да им попречат при евентуален опит за нарушаване на въздушното пространство. Тази информация беше потвърдена от министъра на отбраната Ангел Найденов.

Експерти застъпват мнението, че руските самолети Илюшин-20, които се използват за радиотехническо разузнаване, имат за задача да наблюдават българските радарни установки. Според доц. д-р Тодор Тагарев, военен министър в служебното правителство, основният въпрос по охраната на въздушната граница е дали ПВО (противовъздушната отбрана) може да „види“ с радарите си потенциален нарушител на въздушното пространство и дали България е в състояние да изпълни натовската мисия „Еър полисинг“.

„След като България е членка на НАТО, ние не правим самостоятелни планове за отразяване на евентуална агресия от друга държава. В конкретния случай става въпрос да се поддържа дежурството на двойка изтребители и съответно да се осигурява подготовката на летателните екипажи, които могат да изпълняват тази мисия при различни условия“Хората, които трябва да мислят по този въпрос - имат се предвид членовете на правителствения Съвет по сигурността и на Консултативния съвет по национална сигурност, трябва наистина да си дадат сметка доколко е застрашена сигурността на България. На последното заседание на КСНС този въпрос въобще не е разглеждан", посочва Аню Ангелов.