Новини БГ

USD - 1.83646EUR - 1.95583
GBP - 2.28165CHF - 1.8387
Вторник
Окт 16
Начало arrow Свят arrow След Крим в Източна Европа се питат кой ще е следващият

След Крим в Източна Европа се питат кой ще е следващият

  Print E-mail
2014-03-18 07:46:17
източник: dnes.bg

Неизпълнени обещания за помощ от Запада. Трагична история на руски нахлувания, датираща от векове. Болезнена тревожност, че конфликтите в този нестабилен регион са заразни. Това са факторите, които карат страните в Източна Европа да следят събитията в Украйна - и да треперят, пишат Алисън Мътлър и Моника Шчисловска от

Асошиейтед прес.

Както сред лидери, така и сред обикновени хора има големи опасения, че Русия, която изглежда е способна да се присмива на Запада, когато си поиска, може да потърси възможности да навлезе в бившия си имперски заден двор. Въпросът, който мнозина си задават е: кой е следващият?

"Преди всичко има страх, че може да има разпространение на заразата", каза в интервю за Асошиейтед прес румънският външен министър Титус Корлъцян. "Румъния е изключително разтревожена".

По-специално има големи опасения, че след като пое контрола над стратегическия Кримски полуостров, руският президент Владимир Путин може да се изкуши да опита да заграби земя и в Молдова, където има разположени руски войски в отцепилото се Приднестровие. Това е един от няколкото "замразени конфликти" из Източна Европа, към които - нещо, което мнозина на Запад сега казват с примирение - се присъедини и Крим.

В Румъния, която граничи с преобладаващо румънскоезичната Молдова, Моника Нистореску призова Запада да застане срещу Путин - за да не се помисли за непобедим. "Светът трябва да спре да се плаши от Путин", каза Нистореску, "защото така ще го накараме да си мисли, че Русия е това, което беше някога".

От другата страна на границата страховете в Молдова от руско нахлуване в никой случай не са само теоретични: "Страхуваме се, че конфликтът в Украйна може да застигне и нас в Молдова", каза Виктор Котруца, чиновник в столицата Кишинев. "Руските войски могат да превземат Молдова за един ден".

Мнозина в региона са напълно наясно, че Полша също е имала гаранции за военна помощ от Франция и Великобритания срещу нацистка агресия. Но когато Хитлер нахлува през 1939 г., Франция и Великобритания не изпращат сили на Полша, въпреки че обявяват война. Тази история подхранва скептицизма, че НАТО ще се
притече на помощ на някоя от източните си членки в случай на руско нападение.

"Историята на Полша показва, че не трябва да разчитаме на други", каза за Асошиейтед прес писателят Ярослав Шулски.

Подобни настроения са особено силни в прибалтийските държави, които са членки на НАТО и Европейския съюз. Естония, Латвия и Литва имат значителни руски малцинства, за които Москва периодично обявява, че трябва да "защитава" - ключовата дума, която Путин използва, за да оправдае нейното нахлуване в Крим.

"Малко съм скептична", каза Тина Сееман в Талин, Естония, запитана дали смята, че Западът ще се притече на помощ на страната й. "Иска ми се да вярвам, но не мога кажа, че им имам 100 процента доверие".

Москва редовно обвинява Естония и Латвия в дискриминация срещу рускоезичните си малцинства. Напрежението между Русия и Естония се повиши през 2007 г., когато протести на рускоезични жители срещу преместването на военен паметник от съветско време прераснаха в улични безредици. Много естонци обвиниха Москва -
която издава паспорти на етнически руснаци в Прибалтика – че подклажда протестите.

Когато пристигна за извънредната среща на ЕС за Украйна по-миналата седмица литовският президент Далия Грибаускайте изрази повече доверие, отколкото Сееман, към водения от САЩ алианс: "Слава Богу! Слава Богу, че сме вече десет години в НАТО!"

Но и тя изрази дълбока загриженост от действията на Русия: "Русия днес се опитва да преначертае границите в Европа след Втората световна война".

Историята навява мрачни спомени сред източноевропейците, когато мислят за бъдещето.

Мнозина възприемат завземането на Крим от Русия като нещо подобно на преживяното от тях след Втората световна война, когато съветските войски преминавали през градове и села, поставяйки ги на практика под властта на Кремъл за десетилетия напред.

"Разбира се, че има потенциална заплаха и за нас в бъдеще", каза с горчивина Катерина Западлова, сервитьорка в пражко кафене. Тя си спомни как съветските сили влезли през 1968 г. в Чехословакия, за да смажат движението за либерализация на Пражката пролет. "Страхувам се", заяви тя, "заради това, което ни сториха в миналото".

Някои експерти казват, че такива страхове са пресилени. "Не бих се страхувал от руска агресия в краткосрочен план", каза Михал Коран от пражкия Институт за международни отношения. "Сто процента съм сигурен (че НАТО ще помогне на източните си съюзници). Мисля, че НАТО става по-силна вследствие на конфликта в Украйна".

Взаимната икономическа зависимост също намалява вероятността от въоръжен конфликт между Русия и Запада. Руската икономика разчита в доста голяма степен на огромните количества природен газ, които продава на Европа всяка година - а през 2012 г. е закупила европейски машини, коли и други експортни стоки за 170 милиарда долара. Но тъкмо зависимостта и на източно, и на западноевропейски страни от руски енергийни източници дава на Запада по-малко възможности да заеме твърде линия срещу Москва.

Външният министър на Румъния каза също, че НАТО е предприела положителни стъпки в справянето с украинската криза, изтъквайки изпращането на разузнавателни самолети АУАКС, които да летят над Полша и Румъния и да следят кризата.

"Мярката, която предприе Северноатлантическият съюз, цели да предотврати възникване на напрежение на регионално равнище и да гарантира сигурността на държавите членки", каза Корлъцян за Асошиейтед прес.

Но и той не можа да се сдържи да изкаже исторически страхове, спомняйки си за кървавата баня, до която се стигна, когато диктаторът Николае Чаушеску нареди на войници да стрелят срещу протестиращи в последните дни на режима си.

"Румънците следиха много внимателно всичко, което се случваше през последните седмици, особено драматичните събития в Киев", каза Корлъцян. "На нас румънците това ни напомни за революцията от декември 1989 г.".

Някои страни като Полша, която има обща граница както с Украйна, така и с Русия, вече започват да вземат предпазни мерки. Полският премиер Доналд Туск предупреди, че нестабилността в Украйна може да продължи дълго и да накара Варшава да модернизира въоръжението си. По искане на Полша около 300 души от военновъздушните сили на САЩ и дузина изтребители F-16 пристигнаха в страната миналата седмица за военно учение.

Туск загатна за европейската политика на отстъпки към Хитлер и Сталин през 30-те години, докато предупреждаваше за последиците от позволяването на Русия да превземе Крим безнаказано.

"Всеки, който си мисли, че с отстъпки могат да се купят мир и стабилност, греши", заяви Туск миналата седмица в парламента. "Европа е правила такива грешки и те винаги са водили до катастрофа". 

  
 
Коментари (0)
Добави коментар
     
    Последни новини от категория Свят
    Новини Саудитска Арабия съобщи, че експулсира посланика на Канада и е привикала топ дипломата си от северноамериканската държава. Рияд обяви още, че замразява и търговските сделки с ...
    Новини "Турски поток" неизбежно ще стане български, пише руският вестник "Независимая газета".България е готова да приеме втората тръба от "Турски поток" и брои ...
    Новини Европейските лидери казват, че вече нямат никакви илюзии за Доналд Тръмп, в момент, когато се готвят да посрещнат американския президент за среща на върха на НАТО другата седмица. Те обаче се ...
    Новини Русия притежава най-малко шест вида оръжия, чиито възможности надхвърлят тези на най-добрите им западни аналози. Те вече се доставят във войските; предвижда се програмата да приключи до 2027 г., ...
    Новини Доналд Туск. Снимка: архив, Reuters - Държавните и правителствените ръководители от ЕС постигнаха споразумение по миграцията след продължили над 10 часа преговори в Брюксел, съобщиха Ройтерс и Франс ...
    < Предишна новина   Следваща новина >
     

    АНКЕТА

    Как преценявате Кабинетът Борисов 3?