Путин пренаписва дефиницията за война през 21 век

Определянето на инвазията на Владимир Путин в Крим като някакво "поведение от 19 век" подценява огромното значение на последните събития. Той не е сгрешил, а пренаписва дефиницията за войната през 21 век, пишат Моли Маккю и Грегъри Маниатис във в. "Вашингтон пост".

Преди да нахлуе в Грузия през август 2008 г., той месеци наред разполагаше елементите на традиционната военна машина. Ремонтираше шосета и жп линии, за да придвижи танкове и хиляди войници. Заплашително изпращаше бойни самолети да прелитат над грузинска територия. Използваше и държавна пропаганда, за да замъгли истината за това кой е започнал войната.

Но Путин вече не се чувства обвързан с ограниченията на войната, водена от национална държава. Годините на конфронтация със сепаратисти, екстремисти, терористи и играчи без определено гражданство повлияха на мисленето му. В Крим Путин изпробва тактиката на изненадващо изникващата война (pop-up war, всплывающая война) - бърза и завоалирана, която вероятно ще бъде моделът на бъдещето.

Първо, сякаш отникъде се появи скритата армия. Войниците без отличителни знаци бяха добре подготвени за предизвикване на размирици и водене на улични боеве. Тези войници, които Путин отрича да са негови, също така бяха явно неограничавани от закони, правила и конвенции, регламентиращи воденето на война - най-голямото досега пренебрегване на международния ред от страна на Путин.

Те са путински хибрид между войници и терористи – скрити лица, скрито командване и контрол, скрити заповеди, но несъмнено задействани за постигането на държавни цели. Липсата на идентифициран лидер връзва ръцете на международната общност за отговор. Няма генерал, с когото да се преговаря за прекратяване на огъня или капитулация, ако избухне насилие, няма потенциален начин да бъде прекратено, освен да бъде спряно всяко отделно въоръжено лице.

Тези нередовни сили са и психологическа заплаха за местното население и за украинците в цялата страна, които не знаят къде още дебне скритата армия.

Вторият компонент на Путиновата война на 21 век е кибернетичният. Определянето й като пропаганда омаловажава коварния отровен характер на тази информационна битка.

Кибертактиката е пригодена към най-новата цел на Путин – да прекъсне комуникациите на парламентаристи и управляващи, докато потокът от рускоезична дезинформация, провъзгласяваща новата война срещу "фашистите", продължава да тече.

Путин изфабрикува версия на действителността, за да прокара пропагандата, от която се нуждае, за да дестабилизира Украйна.

Реши, че е необходимо етно-езиково разделение, за да постигне целите си, и после разпредели ролите. Сега версията се разиграва на стотици фронтове и се поства в социалните медии – виртуален лайфстрийм от одобрение на аргумента на Путин, че репресии и страх царят в рускоезична Украйна.

Реалността няма връзка с всичко това. ИТАР-ТАСС миналия уикенд разпространи материал, впоследствие тиражиран от "Форбс" и други медии, че 675 000 украинци напоследък са потърсили политическо убежище в Русия. Спомнете си как през август 2008 г. Москва твърдеше, че 2000 цивилни са били убити в Южна Осетия, област в Грузия, където тя изпрати и все още държи войски. Разследващи от "Хюман райтс уоч" по-късно установиха, че са загинали само 44 цивилни. Но западните информационни агенции отразяват фалшивите новини на Путин, сякаш заслужават внимание.

Неговото изопачаване на действителността и произтичащото от това сплашване забавят отговора на действията му и разколебават решимостта на онези, които биха се изправили срещу него.

Трето, Путин използва финансовите пазари като инструмент за полемика. Притежаващ лично състояние, за което се говори, че се измерва в десетки милиарди, той разбира финансовата мощ.

Богатството на Русия й позволи да изкове "партньорства"