Неизвестните на прага на новия политически сезон

Поне три сериозни предизвикателства се очертават пред управляващите за новия политически сезон. Най-спешно трябва да бъдат уредени отношенията с "Атака" след разрастването на най-новия скандал около лидера й Волен Сидеров и искането на депутатския му имунитет от главния прокурор. От това зависи и гарантирането на кворума за нормалната работа на Народното събрание. БСП и ДПС трябва да намерят форма за изглаждане на противоречията си, макар лидерите на двете формации да отрекоха нуждата от коалиционно споразумение. БСП пък отново е изправена пред вътрешни проблеми, които едва ли ще бъдат потушени на конгреса през февруари.

Ще излезе ли математиката

Най-интересният въпрос, който трябва да намери отговор още тази седмица, е поведението на "Атака" и как ще реагират управляващите по искането на главния прокурор за сваляне на депутатския имунитет на водача й. Сидеров вече даде знак, че няма да се откаже сам и очаква парламентът да направи това. Не отговори обаче еднозначно дали депутатите му ще осигуряват кворума в Народното събрание и препрати отговорността към ГЕРБ. От партията на Бойко Борисов ще гласуват Сидеров да остане без защита, но пък не са коментирали нищо около присъствието на заседания.

Премиерът Пламен Орешарски изрази очакване депутатите на "Атака" да продължат да ходят на работа, а по повод скандала на летище Варна, отбеляза само, че не одобрява изпускането на нерви в политиката.

БСП и ДПС разполагат с общо 120 депутати, но заради отсъствието на Делян Пеевски, който след избора му за шеф на ДАНС на 14 юни миналата година не идва в парламента, могат да съберат най-много 119 гласа. Очаква се двамата отцепници от ГЕРБ Георги Марков и Светлин Танчев, които станаха независими в края на миналата година, да подпомогнат БСП и ДПС за кворума.

Тези два гласа обаче са крайно недостатъчно, признават и самите управляващи. За нормално функциониране на мнозинството са нужни поне около 130 депутати. Дали те ще бъдат набавени с разцепление на "Атака" или ГЕРБ или пък тихомълком Сидеров ще ги осигурява всеки път предстои да видим.

Колко тежък ще е ударът по БСП

С дистанцирането на евродепутата от БСП Ивайло Калфин от лидера на социалистите Сергей Станишев и заявките да оглави алтернативна лява евролиста, подкрепена и от предишния президент Георги Първанов, ще се засилят и вътрешните противоборства в левицата. Калфин и Първанов използваха липсата на реакция на БСП по скандала със Сидеров за първия явен удар по партийното ръководство.

За първи път от 17 години социалистите може да се окажат със силна конкуренция вляво на евроизборите през май тази година. Резултатите на тях пък може да костват не само европейското бъдеще на лидера на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев, но и бъдещето му на партиен председател.

Дори да тушира недоволството срещу себе си на предстоящия на 8 февруари конгрес, на Станишев ще му бъде по-трудно да запази силните си позиции в партията при разочароващ резултат на евровота - под заявените като цел 6 места в ЕП и заедно с ДПС да спечелят повече евродепутати отколкото ГЕРБ. Опозиционерите му в БСП, които къде официално, къде не толкова ще подкрепят Калфин като евентуален водач на друга лява листа, със сигурност ще пробват свалянето му от председателския пост през лятото, защото казват, че целта им не е разцепление на БСП, а обединение на разочарованите от политиката й гласове.

Доколко успешен би бил такъв сценарий обаче ще зависи и от друг голям проблем за социалистите - отношенията с ДПС. Недоволството срещу това, че на практика ДПС управлява БСП тлее отдавна в левицата. Стигна се и до оттегляне на местни лидери в знак на несъгласие с тази зависимост и все повече депутатски гласове се чуват срещу едно или друго неизпълнено предизборно обещание на БСП, заради волята на ДПС. На Станишев ще му се наложи да тушира напрежението и по тази ос.


Коалиционното споразумение би могло да усмири претенциите на ДПС за власт, смятат в левицата. И припомнят, че сега се водят тежки разговори при всяко взимане на решение - между работните групи на двете партии, между лидерите Сергей Станишев и Лютви Местан, между тях и премиера Пламен Орешарски и така остават съмненията, включително и за самите депутати, че някой друг нарежда на управляващите.

Станишев и Местан обаче се изказаха твърдо "против" коалиционно споразумение, защото програмата на правителството на Пламен Орешарски играела тази роля. Остава отворен въпросът дали обаче няма да има промяна във възгледите им на база резултатите от евроизборите.

Предсрочни избори - дали

И дали след тях няма да предизвикат самите те предсрочни избори или пък да назреят условия за това, ако левият вот са разпилее и позициите на БСП отслабнат. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов веднъж заяви публично, че за партията му е най-добре предсрочните избори да са през 2015 г., но заради неспиращите над 200 дни протести трябва да са най-късно с евроизборите през май тази година.

Останалите партии в Народното събрание обаче не изглежда засега да имат интерес от предсрочен вот. Макар да поддържа рейтинга си с периодични скандали, над "Атака" тегне сянката на Националния фронт за спасение на България на телевизия СКАТ, който за малко да влезе в парламента на изборите през май 2013 г. и риска на следващия вот да сменят местата си.

БСП и ДПС биха предизвикали извънредно гласуване, което на този етап изглежда твърде невероятно, само ако са сигурни, че ще спечелят мнозинство и ще могат да си гарантират по-спокоен 4-годишен мандат. По-вероятното е да продължат да подкрепят кабинета "Орешарски", а през пролетта да направят първите смени на министри и така да покажат как се вслушват в исканията на обществото.