Спестяванията на българите продължават да растат

Отминаващата година беше белязана от знака на постоянен спад на лихвените проценти по банковите депозити и на данъка върху доходите от лихви по срочни депозити на физически лица. Това показва анализ на "УниКредит Булбанк", предаде БГНЕС.

Въпреки очакванията, въведеният данък не се отрази върху потребителското поведение на населението и не доведе до сериозна загуба на интерес от страна на домакинствата. До известна степен влияние оказа фактът, че почти всички банки на пазара предложиха алтернатива на срочния депозит – разнообразни безсрочни разплащателни и спестовни сметки с атрактивни лихвени условия. Това е причината за значителния ръст от 36.5% на привлечения ресурс по тези сметки за последните 12 месеца (за сравнение при срочните депозити ръстът е 4.9%).

Спестяванията на населението продължиха да нарастват макар и с по-бавни темпове в сравнение с предходните две години. Стойностите продължават да бъдат внушителни – към края на октомври 2013 г. те са се увеличили с близо 1.6 млрд. лв. от началото на годината и достигат рекордните 36.5 млрд. лв., което е ръст от 8.5% (спрямо октомври 2012 г. ръстът е 9.3%).

По отношение на предпочитаната валута за спестяване, българинът традиционно избира националната, като през тази година спестяванията в левове нарастват двойно в сравнение с тези в евро.

Политическата и икономическата обстановка в страната продължи да оказва сериозно влияние върху потребителското поведение на населението. В резултат на това през последната година отново сме свидетели на добре познатата формула с български патент "спестявай, за да потребяваш". Доказателство за това е значителният спад в банковото кредитиране, което отчита БНБ, и резултатите от национално представително проучване на Института за икономически изследвания към БАН, според което близо 60% от анкетираните отговарят, че при никакви условия не биха прибегнали до банков кредит. Същевременно само за октомври 2013 г. българинът е спестил 360 млн. лв., което е двойно повече от сумата през септември.

През последните два месеца на годината можем да очакваме известно забавяне в нарастването на спестяванията, тъй като традиционно в този период потреблението се увеличава значително заради предстоящите празници.

Драстични промени в потребителското поведение на домакинствата през следващата година едва ли ще се наблюдават. Най-вероятно българинът ще остане предпазлив в своите финансови решения и ще се въздържат от необмислени и спонтанни покупки.

Съвсем очаквано, лихвените проценти по депозитите ще продължат да спадат, като можем да очакваме те да достигнат нивата преди кризата. На този етап банковата система е свръх ликвидна, като банките по-скоро търсят начини за пласиране на привлечения ресурс, отколкото целенасочено да се стремят да привличат нови обеми на висока цена. По-ниските лихвени проценти едва ли ще се отразят на спестяванията на населението и те ще продължат да нарастват, но с доста по-бавни темпове.

Въпреки че за българина спестовните и депозитните сметки си остават най-предпочитаното средство за спестяване, не е изключено раздвижване и при другите финансови деривати. В търсене на инструменти за получаване на по-висока доходност и справяне с инфлацията е много вероятно депозантите да насочат част от спестяванията си към придобиващите все по-голяма популярност взаимни и доброволни пенсионни фондове, като средство за дългосрочно спестяване и осигуряване на добър жизнен стандарт за годините след пенсиониране.