Кой колко плаща за ток и газ в ЕС?

Оказва се, че високите сметки за ток не са проблем само за българските домакинства, а и за тези в цяла Европа. От 2010 г. цените на електричеството и природния газ са се повишили значително, което до голяма степен се дължи на покачването на цените на едро на фона на започващото световно икономическо възстановяване и очакванията за по-високо търсене.

Цените на електроенергията се понижиха през първата половина на годината, но това беше единичен случай на понижение на цените от страна на енергийните доставчици след големите увеличения през януари.

Спадът на цените на природния газ се задържа по-дълго, но дори и цените на синьото гориво отново тръгнаха нагоре.

Европа не може да бъде разглеждана като едно цяло, защото има огромни различия между отделните страни по отношение на размера на сметките на домакинствата за електроенергия. Мозъчният тръст Vaasaett, който се е специализирал по въпросите на енергетиката, тъкмо публикува данни относно различни показатели, засягащи европейските домакинства.

В Хелзинки електричеството е най-евтино в сравнение с други 22 европейски града, които са попаднали в изследването. (Това са Берлин, Прага, Лисабон, Букурещ, Братислава, Варшава, Мадрид, Будапеща, Копенхаген, Дъблин, Любляна, Загреб, Рим, Брюксел, Виена, Амстердам, Лондон, Атина, Люксембург, Белград, Париж, Стокхолм, Хелзинки.)

Домакинствата в Берлин, където токът е най-скъп, плащат два и половина пъти повече от хората в Хелзинки, което в голяма степен се дължи на данъци и субсидии, предназначени за насърчаване на производството на енергия от ВЕИ.

Всъщност почти една трета от сметките за ток на берлинчани се състоят от енергийни данъци и такси. Във Великобритания пък 9% от сметката за ток се състои от данъци, но се очаква това число да падне - вероятно с три или четири процента.

През последния месец цените скочиха в седем от изследваните градове, като в Лондон е отчетено най-голямо увеличение. Дори и с нарастването на цените напоследък обаче,електроенергията в Лондон остава доста евтина в сравнение с другите европейски градове, като е под средното за Европейския съюз.

Цените обаче не навсякъде се повишават - сметките за електричество са паднали в девет града през последния месец, по-специално в Централна и Източна Европа. Например унгарското правителство взе решение да намали цените с 11%, докато хърватските им колеги - с 6 пункта.

Усреднено за цяла Европа, действителната цена на енергийния компонент, включваща печалбата на доставчика, представлява около 41% от сметката за ток на едно домакинство, докато други 33% от сметката са за енергоразпределение, 11% - енергийни данъци, а 16% - ДДС, сочат данните на Vaasaett, цитирани от БиБиСи.

Цените на природния газ също варират много, като домакинствата в Стокхолм, където газът е най-скъп, заплащат три пъти повече от домакинствата в град Люксембург, където хората плащат най-малко за газ от 23-те изследвани града.

Лондон е вторият най-евтин град, където домакинствата плащат за газ доста под европейското средно равнище, въпреки че цените са се повишили в последно време.

Средно за Европа 54% от сметките на домакинствата за природен газ са съставени от цената на самия газ и печалбата на доставчиците, докато газоразпределението представлява 23% от сметките, енергийните данъци - 7%, и ДДС - 16%.

Разбира се, цените трябва да бъдат разглеждани в контекста на способността на хората да ги плащат. Във Великобритания като основен проблем се разглежда обстоятелството, че 6,5% от населението не могат да си позволят да поддържат домовете си достатъчно топли.

В България обаче почти половината от населението (47%) посочват, че не могат да си позволят да отопляват нормално домовете си. В Литва 34% от хората не могат да си позволят същото, в Кипър - 31%, в Португалия - 27%, в Гърция - 26%.

На другия полюс са хората в Скандинавия, където по-малко от 2% не могат да си позволят нормално отопление на жилището. Средният показател за целия ЕС е 11%.

Данните за броя на хората, които се затрудняват с плащането на сметките за ток са също обезпокоителни. Почти една трета от гърците (32%) са с просрочени сметки за комунални услуги, докато 28% от българите и хърватите, 27% от румънците и 23% от латвийците също изпитват затруднения при плащането на сметките за електроенергия.