Читателски дневник: Милионите български острови: за отцепването и отвращението

"Никой човек не е остров, затворен в себе си." Колко е сгрешил Джон Дън. По последни данни България се състои от 7 305 000 острова - самотни, необитавани, мрачни, и повечето – недостижими. Намират се на малко растояние един от друг, но остават изолирани.

"Отвращението е универсална, основна емоция, която действа, за да защити организма от поглъщането на потенциално опасни вещества, за да ни предпази от вреди; то може да е физическо и морално," твърдят учените. Изглежда и те са сгрешили.

Тук отвращението не е универсално, дори рядко се среща

Островът (инсула) е частта на мозъка, която регистрира отвращението. Той е център на моралната интуиция, а увреждането му води до апатия – до отцепване от социалния, емоционалния, духовния живот. Може би кората на мозъците ни е толкова загрубяла от годините отвращение, че дори и най-ужасяващите гледки не ни афектират. Не знам, не съм учен.

Кората на моя мозък все още е мека, тънка. Не съм остров, а част от малкия континент, който се формира след сътресенията в България в последните месеци. Границите ми са отворени – могат да бъдат преминати от всеки, а това е опасно. Всеки акт на насилие, всяка безсрамна лъжа, грозните сцени, на които се нагледахме напоследък, те всички разрязват моята кора като скалпел. Боли, и то много. Отвращавам се, вместо да се абстрахирам или да ставам циник; плача, вместо да се отнасям към ситуацията с чувство за хумор.

Четох статия, която подигравателно описваше Александър Попов – студентът, пострадал на 12-ти ноември – като "исусоподобен младеж с разкървавена вежда на фона на храм - идеален материал за чуждестранната преса." Авторката ни призовава да не се поддаваме на емоциите си, кани ни да погледнем нещата през птичи поглед, както биха изглеждали след 20 години – от разстояние, като от остров. Иначе бихме се поддали на манипулация, внушава тя.

"Емоция," изглежда, е смехотворна дума, а "морал" – празна. Излиза, че е

наивно да се говори за морал и глупаво да се водиш от емоции

Първото било недоказуемо, а второто – променливо. За да тежи мнението ни, то трябвало да бъде формулирано хладнокръвно. Инсулата, тогава, би трябвало да бъде потисната, изкоренена, за да можем да погледнем България от своя остров, без да рискуваме да бъдем афектирани. Така няма как да бъдем подведени, не е нужно да вярваме в каквото и на когото и да е било. Така бихме били "интелигентни."

Това е погледът на наблюдателя, който, разбира се, не трябва да се подценява. Този поглед е нужен. Проблемът е, че масата българи са само наблюдатели. "Лайкват", коментират, рационализират от далечните си острови, но не скачат във водата. Защото действията, за разлика от наблюденията, тежат. За тях е нужно да поемем риска да се отвратим, да поемем отговорност, да съберем куража да вярваме в нещо въпреки възможните разочарования.

Трябва да свалим собствените си бариери – този защитен механизъм – и да изградим наново вместо тях моралната си интуиция, която единствена може да ни обедини и защити. Да заменим апатията със съпричастие. Може би искам прекалено много, но на хоризонта виждам острови, които трябва да са континент – България.