Мъжът, който измисли караокето и не го патентова

30 г. след изобретяването Даисуке Иноуе все пак получи признание

Накрая все пак получава това, което е заслужил. "You're just too good to be true, can't take my eyes off of you", крещят безброй гърла срещу Даисуке Иноуе, докато той смутено приема наградата си Иг-Нобел.

Закачливата версия на Нобелова награда се дава за странни постижения в областта на науката. Сивокосият японец с големи очила взима приза в категория „Мир“.

Какво необичайно изобретение е направил Иноуе, за когото до този момент много малко хора в света са чували. Мъжът от Осака, обяснява водещият на церемонията, е открил „съвсем нов метод да научи хората на взаимна толерантност“.  

Рецептата на Иноуе за мир между народите: сцена, екран, микрофон и помещение, пълно с хора, които са готови да хвърлят притеснението, за да изпеят любимите си песни, разказва Der Spiegel.

Даисуке Иноуе е изобретателят на машината за караоке и днес можеше да е несметно богат, ако не беше направил една голяма грешка.

Всичко започнало в началото на 70-те в Кобе. В крайбрежния град на около 400 километра от Токио отворили много барове с музика на живо.

Понякога на сцената се качвали хора от публиката, които искат да демонстрират своите певчески възможности. Така бандата имала за едно-две парчета нов вокалист. Даисуке Иноуе, който свирел на барабани, също работел като музикант по кръчмите.

Един ден му хрумнала идея – посетителите на баровете сигурно биха пели и на фона на записи. През 1971 година Иноуе, който по това време бил 31-годишен, обединил касетофон, усилвател и микрофон, събрал всичко в дървена кутия и й сложил отвор за пускане на монети.

Караоке – празен оркестър, се появило на бял свят. И хората били във възторг. Скоро Иноуе биз затрупан с поръчки. Доставял караоке машините заедно с касетите със записи на хиляди местни хитове и текстовете, които събрал в книги, на кръчмите в Кобе.

В средата на 70-те започнал доставки в Осака и Токио, и скоро завладял цяла Япония. С микробус, на който сложил знака на фирмата си – пластмасова горила, пътувал из страната и доставял на клиентите си нови касети и резервни микрофони.

Иноуе обаче забравил нещо решаващо – не взел патент на машината си. Мъжът не смятал, че е изобретил нещо ново, в крайна сметка бил обединил вече съществуващи технологии. Получаването на патент пък струвало хиляди долари: „Мислех си – защо да давам толкова много пари за това?“

По-смели предприемачи обаче се възползвали от скромността на Иноуе. В края на 70-те няколко фирми пуснали уреди за караоке. Продажбите на Иноуе започнали да падат. През 80-те ерата на аналоговите технологии приближава края си и баровете вече не искат караоке машини, които работят с касети.

През 1993 година Иноуе получава нервен срив и прекарва няколко месеца в психиатрия. След това предприемачът се връща в бизнеса с нова идея – произвежда малки сребристи кутии, от които нощем се изпуска отровен газ. Той избива хлебарките, които се въдят в караоке машините и ядат кабелите.

Иронията е, че Иноуе помага с новото си изобретение точно на фирмите, които са му измъкнали първото изобретение. По това време вече сякаш е забравил, че тъкмо той е изобретил караоке машината. Светът също не си спомня за изобретателя без късмет и без патент.

През 1999 година обаче азиатското издание на Time публикува списъка със 100-те най-влиятелни азиатци на XX век. Сред тях, между имена като Мао Дзедун и Махатма Ганди, стои и  Даисуке Иноуе. Той помогнал, аргументира се списанието, безмълвните да получат глас и така променил нощите на Азия.

Факт е, че със своето хрумване Иноуе предизвиква истинска културна революция. Най-вече в родината му днес на всеки ъгъл има заведения за караоке. Традиционно японците обичат да пеят в малки, отделени помещения – т.нар. караоке кабини. Могат да се наемат обаче и зали с дизайн на космически кораб, караоке таксита, може да грабнеш микрофона дори докато си се отпуснал в басейна.

Самият Иноуе пробвал собственото си изобретение за първи път чак на 59-ия си рожден ден. Въпреки това скромният техничар си дава сметка за влиянието на изобретението си:

„Мисля, че караокето помогна на японците да се променят“, казва Иноуе пред азиатското издание на  Time през 1999 година. Сънародниците му не били особено силни в това да се отпускат пред публика.

„Дай му обаче караоке микрофон и същият човек, който се притеснява да произнесе една сватбена реч, вече не може да бъде спрян.“

В речта си при получаването на наградата Иг-Нобел през 2004 година Иноуе разказва на присъстващите на развален английски за своята визия:

„Мечтаех да науча хората да пеят и изобретих караокето. Не знаех, че поставям началото на нещо голямо. Днес искам повече от всякога да науча света да пее – в перфектна хармония.“

Цялата зала става на крака. Аплодисментите и до днес са най-дългите в 20-годишната история на раздаването на наградите Иг-Нобел.