Икономисти в Германия предупреждават за въвеждането на минимална работна заплата

Германските водещи икономически институти предупредиха, че евентуалното въвеждане на минимална работна заплата от 8.5 евро на час може да доведе до значителна загуба на работни места в Източна Германия, съобщи Reuters.За минималното почасово възнаграждение настояват социалдемократите, които се съгласиха да преговарят за формиране на коалиция с партията на Ангела Меркел, Християндемократически съюз (ХДС). Консерваторите са против, като предпочитат сумата да бъде договаряна от синдикати и работодатели и да е различна за отделните региони и сектори.

"Минимална работна заплата, която важи за всички сектори и региони ще има значително повече негативни последици за трудовия пазар, отколкото настоящите споразумения по сектори", казват институтите в редовния си общ двугодишен доклад, поръчан от правителството.

Малко повече от 10% от служителите в Западна Германия получават по-малко от предложените 8.5 евро на час. В Източна този дял е една четвърт, смята Институтът за икономически изследвания в Хале. Тъй като заплатите в съседните Полша и Чехия са по-ниски, съществуват опасения, че компаниите в източните провинции ще преместят дейностите си зад граница, за да държат трудовите разходи ниски.

За разлика от повечето европейски държави, Германия не въведе минимална работна заплата донякъде защото я смята за политическа намеса в договарянето между синдикати и работодатели. Държавата разчита на колективното договаряне по сектори и региони. Но покритието на тези сделки се е понижило от 59% от работната сила от 70% през 1998 г. според фондация "Ханс Бьоклер". Освен това се е стигнало и до процъфтяване на нископлатения сектор заради реформите за либерализиране на трудовия пазар. През последните няколко години зачестиха докладите, които съобщават за изключително ниски възнаграждения – 2 евро на час особено в Източна Германия.

Икономистите отбелязват, че е много важно нивото на минималната заплата и начина, по който тя ще бъде въведена, за да се избегне съкращаване на работни места. Германският институт за икономически изследвания не препоръчва въвеждане на минимална заплата от 8.5 евро, защото последиците от определени пазарни сегменти могат да бъдат непредвидими. "По-добре е да се въведе значително по-ниско възнаграждение като във Великобритания, внимателно да се наблюдава влиянието му и тогава да се увеличава прогресивно, ако е необходимо", смята институтът.

Марк Кийз, експерт по трудов пазар в базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), казва, че опитът на Великобритания не предполага загуба на работни места. През 1999 Лондон въвежда минимално почасово възнаграждение от 3.6 лири, което нарасна до 6.3 лири. Няма доказателства, че е причинило съкращения на позиции, както се опасяваха някои бизнес сектори и консервативните политици.

Кийз смята, че нивото, предложено от социалдемократите е разумно, защото ще постави Германия на границата между ниските и средните минимални заплати в ОИСР, съотносими към усреднените доходи в страната. "Много други държави, включително Франция и Великобритания имат минимални работни заплати, които са по-високи от средните доходи", отбелязва експертът.

От всички 28 държави в ЕС 21 имат въведени минимални възнаграждения. Тези, които нямат, като скандинавските държави, обикновено имат по-голямо покритие на колективното договаряне и по-малък сектор, където заплатите за много ниски.

Според икономистите начина на въвеждане на мярката е ключов за избягването на съкращения на трудовия пазар. Някои страни са направили минималната заплата по-ниска за млади хора и за стажанти, така че да гарантират, че дори тези с най-малко опит и умения, ще имат достъп до пазара на труда.