28 Март 2024 г. Четвъртък

Как банките затриха България

2013-10-11 19:52:52

В последните години почти всички банки в България станаха частни. От тях български са само две или три. Всички останали са чуждестранни. Седалищата на банките – майки са в съответната държава.

Ситуацията във връзка с упражняването на банкова дейност в България също е принципно различна.

Текстовете по отменения ГПК, отнасящи се до бързо производство по издаване на изпълнителен лист, ползваха държавните банки с всички произтичащи от държавната собственост права и задължения.

Частната собственост на банките (при това чуждестранна) промени коренно ситуацията. Тъй като тя е обусловена от стремежа към непрекъснати високи печалби, единствено законовата регулация е тази, която би защитила българите (потребители и малък и среден бизнес) от монополните привилегии на банковия мениджмънт.

Такава регулация обаче липсва. Ръцете на топ-банкерите бяха напълно развързани от закона. Това им даде възможност буквално да издевателстват над българския народ и бизнес.

Причината се корени в новоприетия през 2007 година Гражданско-процесуален кодекс и по-специално в чл. 417 от него, относно издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В този текст банките по права са приравнени на държавата и общините, без тези права да са обвързани с каквито и да е задължения. Именно този текст отприщи

монополна вълна, която е на път да съсипе не само бизнеса,

тя може да остави България без население.

Когато държавата или общините се възползват от този текст, те следва да се съобразяват и да изпълняват множество законови изисквания, включително и държавен одит, и ограничения относно представляващите ги лица – относно наличие на конфликт на интереси, свързани лица и други.

За банките и банкерите такива изисквания липсват. Поради това дъщерните фирми на банките, които по предмет на дейност обхващат всички сфери на обществото, са уродливо явление, което изкривява пазарните отношения и цялостната икономическа картина и води до тежки негативни последици за обществото и бизнеса.

Тези фирми в голямата си част се управляват от същите лица, които са в ръководството на банките. Техният предмет е: застрахователна дейност; колекторска дейност (събиране на дългове!?); консултантска дейност; покупка, стопанисване и продажба на имоти (купени на безценица от съдия-изпълнителите по дела на съответната банка); фирми, на които банките цесират вземанията си и т.н. Много често тези фирми са чуждестранни- регистрирани в държавата, където е седалището и собствеността на съответната банка – майка.

Механизмът за натиск и ограбване на клиентите е следният:

  • По извлечение от сметка, което по никакъв начин не се контролира (тъй като производството е едностранно) съответната банка заявява какви пари и дължи потребителят или фирмата заемополучател.
  • Съдът проверява това извлечение само от външна, формална страна, т.е. дали документът е озаглавен „извлечение от сметка”, дали е подписан и подпечатан, но не и по същество – дължат ли се парите.
  • Тъй като липсват контрола и защитата на заинтересованата страна, банките надуват задължението, като го натоварват с всякакви несъществуващи задължения – лихви, измислени разноски и допълнителни плащания, разчитайки на сложно уредения ред в ГПК, който възпрепятства защитата на заемополучателите.
  • Потребителите на кредити голямата си част са далеч от тази материя; умишленото и усложняване снижава до минимум шансовете им да се защитят.

Единствената хипотетична възможност за ощетените кредитополучатели е възражението по член 414 от ГПК. Той обаче не следва по ред и номерация процедурата по чл. 417 от ГПК, а е уреден в предходен по номерация текст.

Тази уж случайна грешка в комбинация в член 420 от ГПК, съгласно който възражението не спира принудителното изпълнение, доведе до

продажба на безценица на имотите на хиляди българи,

които останаха без дом и без препитание. Тъй като ипотечната криза срина цените на ипотекираните имоти и поради голямото им количество, същите бяха продадени на символично ниски цени.

За това допринесе и друга промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, съгласно която оценката на имота, предмет на публичната продан, извършена от съдия-изпълнител, не подлежи на съдебен контрол.

За сведение, в стария ГПК цената на изнесените на публична продан имоти подлежеше на съдебен контрол и от съда бяха установявани драстични разлики в цените – 5 до 6 пъти.

Българският законодател остави без защита потребителя и бизнеса и в тази му част. Това доведе до безконтролност при публичната продажба на имотите и възможност за уговорки между банките в качеството им на взискатели по изпълнителните дела, техните дъщерни фирми и съдия-изпълнителите.

При тези продажби като кандидати за продаваните имоти в голямата част се заявиха дъщерни фирми на банките – взискатели или свързани по някакъв начин с тях лица.

Поради ниската цена на имотите покупката им се явява изключително изгодна за тези фирми, зад които явно стоят банки. Данните за това лесно се установяват в Търговския регистър и в службите по вписвания.

Ниската цена на имотите и гореизложеният начин за злепоставяне на интересите на потребителите доведоха до това, че продажната цена покрива само една малка част от и бездруго спорните дългове на уж задължените лица; нещо повече, посяга се и на другите им имоти, ако има такива, както на заплатите, колите и всички останали активи.

Поради съзнателната политика на заблуда на потребителите, при договарянето, неравноправните клаузи, предварително изготвените бланкови договори, неподлежащи на промяна и т.н., към тези договори бяха включени и близки роднини на заемополучателите - родители, деца, братя и сестри. Това вкара в изпълнителните дела и техните имоти, които също са ипотекирани и съответно разпродадени.

Тази армия от съсипани хора напусна държавата в търсене на препитание, бягайки от икономическия терор в България, в основата на който стоят законови промени, умело мотивирани и прикрити по всякакъв начин.

Самоубийствата на цели семейства е следствие от тази политика; на това е само началото, краят ще бъде катастрофален за държавата.

Истината е:

законодателят напълно съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги.

Това се отнася както за физическите лица, така и за малкия и среден бизнес.

В същото време се толерира привилегированото / монополно поведение на банките, които, противно както на юридическата, така и на елементарната житейска справедливост, поставиха българина и българския бизнес на колене пред чуждестранните корпорации; от своя страна и без притеснения те предприеха незапомнено ограбване и изнасяне на национален капитал извън страната.

Приравнявайки банките с държавата и общините, законодателят удобно е пропуснал да въведе и съответните задължения за тях. Така допълнително беше насърчено голямото ограбване на България.

Обществото ни де факто е поставено на колене. Безогледната лихва, непозната никъде по света, бе съчетана с едностранно задкулисно заповедно производство, което не само лишава заемополучателите от каквато е да е защита, но и не спира действията на съдия-изпълнителите до окончателно решаване на споровете.

Дори и да спечели такова дело, на „длъжника” вече му е продаден имота; всичко става безсмислено, банката му е присвоила всички налични активи; за него остава един лист хартия – съдебното решение, че не дължи тези пари.

Банките, като един обикновен субект в гражданския и търговски оборот, следва да защитават интересите си, но в едно класическо исково производство.

Там състезателното начало дава възможност на всички правни субекти да бъдат равнопоставени, да изложат тезите си и да представят доказателства. И едва когато в това исково производство се установи истината, следва да се пристъпи към изпълнителни действия и разпродажба на имотите и активите на доказания длъжник. Именно в това производство страните се призовават, предоставят им се доказателства, дава им се възможност и те да представят такива.

В заповедното производство всичко е задкулисно,

едностранно, без уведомяване, с изненада и с предизвестена служебна победа за едната страна.

Горното, както вече казах, е съчетано с неоспоримо ниски, дори смешни цени на имотите. Всичко това е за сметка на българския народ и българския бизнес.

След като дъщерните фирми изкупят имотите на потребителите и фирмите на символични цени, те предлагат на бившите собственици да им ги продадат отново, но вече на други - пазарни цени или да им ги отдадат под наем.

Що се отнася до фирмите – бизнесът им е съсипан, работниците в тях са уволнени; те, заедно с работодателя, остават без доходи и без препитание. От своя страна те престават да обслужват задълженията си и кръгът се затваря.

Такъв е механизмът за източване на България, както по отношение на национален капитал, така и по отношение на човешки капитал.

Най-неприемливото е, че пострадалите са хора и фирми, които желаят да си заплащат задълженията. Мнозинството от тях са преценили какво могат да погасяват и са коректни. Липсва коректност от страна на банките обаче.

Поради изцяло облагодетелстващия ги правен режим банките:

  • Променят едностранно лихвата и месечните вноски, начисляват наказателни лихви без ограничения и без да има законова възможност за противопоставяне,
  • Капитализират лихви и несъществуващи задължения и определят лихва върху новополучената главница
  • Изкупуват чрез свои или подставени фирми имотите на длъжниците-физически лица и фирми (имаме готовност да ги посочим конкретно)
  • Изключително безпардонно се възползват от „икономическата криза” без клиентите им да могат да се позоват на същото, като, възползвайки се от едностранно дадените им права, изискват по-високи месечни вноски
  • Не желаят да понасят търговския риск от дейността си, а поради облагодетелстващия ги правен режим натоварват с този риск потребителите и бизнеса – субекти, които по дефиниция не са вещи в тази материя
  • Именно това безогледно вдигане на вноските довежда кредитополучателите до положението да изпаднат в невъзможност да заплащат вноските и ги прави длъжници на банките и съответно клиенти на съдия-изпълнителите.

Почти всички банки са изградили паралелни структури от фирми,

чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които заблуждават клиентите относно техните интереси, застрахователни дружества и т.н.

Примери:

Уникредит булбанк АД

  • Уникредит факторинг ЕАД
  • Уникредит лизинг АД
  • Булбанк лизинг ЕАД
  • Уникредит кънсюмър файненсинг АД
  • Балкан енерджи АСА ООД
  • Свободна безмитна зона – Бургас АД
  • Хипоферайнс имобилиен ЕООД и много други]

Пощенска Банка (Юробанк и еф джи България АД)

  • Бългериън ритейл сървисиз АД
    (за яснота показвам един от цесионните договори на стойност 99,5 милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова, нещо, което за държавата и общините е нeмислимо от гледна точка на конфликт на интереси)
  • И еф джи пропърти сървисиз София АД
  • Имо 03 ЕАД
  • Имо централен офис ЕАД
  • Имо пропърти инвестмънт София ЕАД
  • Имо Рила ЕАД;

Банка ДСК ЕАД

  • ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕООД
  • ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество със седалище в Унгария – Будапеща;

Райфайзен банк АД

  • Райфайзен имоти ЕООД
  • Райфайзен лизинг ЕАД
  • Райфайзен пропърти мениджмънт България ЕООД
  • Райфайзен сървисиз ЕАД
  • Райфайзен факторинг”ЕООД
  • Райфайзен застрахователен брокер ЕООД
  • Райфайзен лизинг Бъргария ООД
  • Райфайзен асет мениджмънт (България) ЕАД
  • Райфайзен Инвестмънт (България) ЕООД

При една сериозна проверка на дейността и имотите на горните примерно посочени фирми, както и на всички останали фирми, свързани с банките и управляващите в тях лица, ще стане ясен начинът на изземване на имотите на българския бизнес и гражданите.

Ще стане ясна самоубийствената политика на България да даде възможност в тези ръце да се съсредоточи цялата власт, активи и изобщо живота на българите.

Това ще ни отвори очите за страшната истина, че България изобщо не е бедна страна, както ни се внушава постоянно. България просто е едно ограбена страна. Нейните богатства са съсредоточени в тези хора и фирми и са изнесени извън границите.

Най-неприемливото и противоречащо на коректното търговско поведение е цесирането на кредитите от страна на банките на свои фирми, които не са лицензирани и съответно не могат да извършват банкова дейност.

Тези цесии се извършват веднага, след като кредитите са отпуснати и съответно по-нататъшните отношения банка – кредитополучател продължават между фирмата цесионер и кредитополучателя.

Тези фирми обаче са без лиценз, не могат да извършват банкова дейност и дейността им не подлежи на контрол от БНБ. Тази практика изкривява информацията, цесираните кредити не се отчитат и съответно по отношение на тях не се изпълняват ангажиментите по Закона за кредитните институции и останалите касаещи ги нормативни актове.

Горното способства за прикриване на истинската печалба и състояние на банките. Всички данни относно дейността, активите и пасивите им не са коректни.

Възражения срещу тези цесии е трудно да бъдат направени поради липсата на състезателно производство и възможност за пълноценна защита на потребителите.

Европа отдавна е видяла този проблем и се е погрижила за защитата на потребителите.

Налице е Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО НЕРАВНОПРАВНИТЕ КЛАУЗИ В ПАТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ,

която дава много сериозна рамка в поведението на банките спрямо потребителите.

Само че нашите политици впоследствие приеха новия Гражданско-процесуален кодекс и вкараха вътре посочените по-горе норми.

За отбелязване е, че българските съдилища изключително страхливо, дори сервилно прилагат това законодателство.

По делата представяме както горната директива, така и решения на съда в Страсбург. Само че личи една задкулисна сила, която направлява и тези действия. Изключвам тази част от съдийството, която освен българската законова уредба, се съобразява и с Европейското законодателство и съдебна практика.

Интересно е, че и медиите са в железните клещи на банките.

Голяма част от опитите ми да публикувам материали по темата се отклоняват с несъстоятелни обяснения, дори и когато съм поканена от тях.

А много често, когато журналистите са ми добри познати, ми казват истината – те разчитат на парите на банките от реклама и ако излъчат такова предаване, рекламата и съответно парите спират.

Това е и причината за информационното затъмнение по този толкова наболял проблем. Това обаче ще се окаже бомба със закъснител.

Защото и тези пари за рекламата са крадени по гореописания начин. И кръгът се затваря.

Смятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл:

  • В чл. 417, т. 2 да се премахнат думите „и банките” и те да заемат подобаващото им се място на част от бизнеса
  • В чл. 435, ал. 2 да се добави възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот.
източник: zashtitise.eu

Последни новини от категория Разни


Новини
В полунощ срещу Водици (Богоявление) народът на Слънцето винаги е почитал водата, като символ на Живота и Сътворението. Древният български ритуал е изпълняван много преди Христос. Извест ...
Новини
На 8 и 9 май по традиция се чества "Деня на победата" на Съюзниците във Втората световна война над силите на Оста. На първата дата празнуват западните съюзници, на втората - Русия и повеч ...
Новини
Китайската комунистическа партия (ККП) носи много тежка отговорност за възникването и първоначалното разпространение на тази силно заразна болест. Вирусът, който първоначално има животинс ...
Новини
Последващите коментари са на хора от личната ми Фейсбук листа (плюс един по и-мейл), живеещи в различни части на света. Помолих ги да опишат накратко какви са ограничителните мерки към момента, свъ ...
Новини
"В последно време на всички стана ясно, че сме изправени пред избора независим съд или прокурорска република.".Това заяви пред БНР адвокат Здравка Калайджиева, правозащитник, ...
Последни новини:
Анкета
    Резултати