Бойната сила на Сирия не е за подценяване

В последно време сирийската армия, подкрепяща режима в Дамаск, бележи успех след успех в противостоенето на т.нар. въоръжена опозиция.

Недоказаната официално хипотеза за използване на химическо оръжие остана последният коз на Обама за евентуален удар на западните сили, който най-после да постигне целта, „препъникамък"от 2011 до сега за бунтовниците и сражаващите се редом с тях радикални ислямски наемници - да свалят Башар Асад.

По повод на все по-нарастващата вероятност за агресия срещу Сирия от широка (или по-малко широка) западна коалиция руският Център за анализ на международната търговия с оръжие (ЦАМТО) прави преглед на военния потенциал, който Дамаск би могъл да противопостави на САЩ и техните съюзници. Поради обективни причини част от параметрите са предположителни, за други напълно отсъства информация. Анализът обаче дава приблизителна представа за това, че операцията в Сирия няма да бъде римейк на „мълниеносната война" срещу Либия от 2011.

В случай на наземни сражения огромно преимущество на сирийците ще е мобилизираната армия с богатия й опит, натрупан в битките с опозиционните сили - в това число и в специфичните градски условия, се сочи в анализа. Проблем би представлявало това, че голяма част от военната инфраструктура на страната вече е унищожена от бунтовниците. Вероятно щети са нанесени на редица бази, където се съхраняват боеприпаси. Бойните действия досега се водят практически из цялата страна, така че може да се предполага, че местоположението на възлови военни обекти отдавна е известно и на съпротивата, и на чуждестранните им спонсори.

Ако насочим вниманието си към бойната готовност на сирийските ВВС, трябва да отбележим, че в сраженията с опозицията изтребителната авиация бе използвана рядко, а за ефективността на бойните хеликоптери липсват данни - единственото известно е, че правителствената армия загуби няколко от тях след обстрел от преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК).

Наличните средства за противовъздушна отбрана досега не бяха използвани. Предстояща операция обаче със сигурност ще започне с масирани удари с крилати ракети, последвани от използване на авиация срещу възлови обекти на военната инфраструктура. Така ПВО се превръща във водеща бойна сила в случай на външна агресия.

През последните години Русия реализира няколко големи оръжейни доставки за Сирия, като най-значимите са в сегмента ПВО. Достъпната информация е за доставени 6 броя ЗРПК 2С6 „Тунгуска" (зенитен ракетно-оръдеен комплекс); 18 ЗРК „Бук М2Э"; 36 ЗРПК „Панцирь С1" (договорът е от 2006, доставките започват през 2008, през 2013 се предполагало да бъде направен последният трансфер на 6 единици); по поръчка от 2005 - голяма партида ПЗРК „Игла" в комплект с пускови модули „Стрелец" (бройката е неизвестна); 2 дивизионни комплекта ЗРС С125 „Печора 2М".

В близкосрочен план по договорите има перспектива за модернизация на няколко десетки ЗРК С125 „Нева". Техническото състояние на комплексите и степента на бойна готовност към момента са неизвестни. Искането за оферта за модернизация на ЗРК С125 във вариант С125 „Печора 2М" е получено доста отдавна. Също от доста време има заявка за закупуване на ЗРК „Тор М1" и ЗРС С300, но данни за статуса на програмата лисват. Не е известно и каква модификация ЗРС С300 е поръчала Сирия през 2010 - редица източници сочат С300 ПМУ1.

Прогнозно доставките по този договор трябва да приключат не по-рано от средата на 2014. След това следват настройки и комплексна проверка на функционирането на цялото влизащо в състава на ЗРС С300 оборудване. Още минимум половин година ще е необходима за обучение на сирийските специалисти, дори ако преди това са минали стаж в Русия. Ако все пак бъдат доставени ЗРС С300 (съмнения в тази посока има заради блокадата на морските пътища и евентуалната западна инвазия), за пълна бойна готовност може да се говори не по-рано от края на 2014 - началото на 2015.

Сред най-големите реализирани досега програми със Сирия заслужава да се отбележат модернизацията на танк Т 72 до нивото на Т 72М1 - около хиляда единици, доставката на два ПБРК „Бастион П" (противокорабен брегови ракетен комплекс, мобилен: по кодификацията на НАТО SSC 5 Stooge - марионетка), голямата партида авиационно въоръжение, ремонтът на авиационния парк изтребители МиГ23, модернизацията на няколко изтребителя МиГ29С, доставката на тренажорно оборудване за хеликоптери Ми 17 и Ми24 и др.

Като перспективни проекти се обсъждат възможностите за закупуване в бъдеще на ДЭПЛ (дизел-електрически подводни лодки), танкове Т 90С, различни типове бойни надводни кораби и друго въоръжение.

Към настоящия момент на стадий реализация са договори за доставка на няколко системи въоръжение, в това число 24 изтребителя МиГ29М/М2 и 36 - Як 130УБС. На практика обаче те са замразени заради фактическата блокада на транспортните пътища от западните сили.

Освен Русия оръжие за Сирия е доставял Иран, а вероятно и Китай, се отбелязва в анализа на ЦАМТО.

Сътрудничеството във военнотехническата сфера между Москва и Дамаск датира от 1956. През този период Москва доставя за сирийските въоръжени сили около 65 ракетни комплекса с тактическо и оперативно-тактическо значение, около 5 хиляди танка, повече от 1,2 хиляди бойни самолета, 4,2 хиляди артилерийски оръдия и минохвъргачки, 70 бойни кораба и катери и др.

В случай на падане на режима на Башар Асад, което изглежда все по-неизбежно, пропуснатите ползи от скъсването на военнотехническите връзки с Дамаск за Русия ще бъдат в размер на няколко милиарда долара, посочва ЦАМТО. Друг проблем пред Москва, който виждат анализаторите, е, че ако властта в Сирия бъде свалена, следващата прогнозируема стъпка на САЩ и Израел би била военна операция срещу Иран, което опасно би приближило бойните действия до руските граници.