След 17 дни под земята 33-ма мъже сега чакат чудото на Коледата

За 33-мата мъже, намерени живи след като са бяха 17 дена заклещени в мина за злато и мед, най-тежкото предизвикателство може би ще се окаже да съхранят здравето си през следващите месеци, докато властите успеят да прокопаят достатъчно голям тунел, през който да ги изкарат.

За семействата им над земята, еуфорията от добрата новина беше придружена от огромно безпокойство, когато разбраха, че миньорите може да останат в капана под земята до Коледа.

„Не спахме въобще. Будувахме цяла нощ с надеждата да има още новини. Казаха, че ще има още снимки, така че се надяваме да ги видим”, вълнува се Каролина Годой.

Сега планът е да се прокопае по-широк тунел – голям толкова, че да може хората да бъдат изтеглени през него един по един. Оборудването, обаче, работи доста бавно, така че властите се опасяват, че спасителната операция може да се проточи до декември.

 След като надеждите почти бяха умрели, неделната вечер се превърна в истински празник над мината.

Мъжете вече са изкарали заклещени достатъчно дълго, но историята помни случаи, в които миньори са били спасявани през 1983-та след повече от 23 дни престой под земята.

Да оцелееш заровен в тъмницата толкова време е необикновено явление, но, предвид че досега са се справили, шансовете им за измъкване от там в добро здраве не са малки, заяви Давит МакАтийр – секретар в администрацията на Бил Клинтън, отговорен за безопасността и здравето в мините.

„Рисковете за здравето в мини за злато и мед са доста малки, ако имаш въздух, вода и храна”, успокои близките МакАтийр.

Това, което може да се окаже по-опасно, е стресът от това да бъдеш заровен под земята толкова дълго време.

Изкопаната вече дупка ще бъде използвана за доставка на капсули с храна, вода и кислород, ако е нужен, както и на звуково и видео оборудване, за да може миньорите по-лесно да общуват с близките си и спасителите. Тази двупосочна комуникация може да се окаже изключително важен фактор, за да не губят мъжете позитивната си нагласа.

В неделя беше установен само видео контакт.

„Видях осем или девет от тях. Махаха с ръце. Дойдоха близо до камерата и успяхме да видим радостта в очите им”, каза президентът.

Радостта наистина е безгранична.

Представители на властта и близките на миньорите се изкачиха на близкия хълм и забиха 33 флага, след което изпяха националния химн на Чили. Хората гледаха на живо по телевизията щастливата развръзка на драмата. Това е истински празник за нацията, която след земетресението от 27-ми февруари и цунамито, което го последва, даде 521 жертви, а 200 000 останаха без домове.