Новини БГ

USD - 1.83646EUR - 1.95583
GBP - 2.28165CHF - 1.8387
Сряда
Април 21
Начало arrow Разни arrow Това, което социолозите не ни казват

Това, което социолозите не ни казват

  Print E-mail
2013-04-22 13:49:30
източник:  

Преди избори има две характерни проявления в публичното пространство на страната. Едното е "жанровата" поява на множество партии, които атакуват избирателя с послания и скъпоструващи реклами.

Второто е наборът от социологически агенции, които пророкуват вота и нагласите на хората. И ако повечето партии, които ще участват на изборите през май, не са електорално значими, то социологическите агенции започват да играят роля, по-голяма от тази на партиите.

Разбира се, мнозинството от партиите, които ще се явят на изборите на 12 май, са повече от фигуративни. Те няма да играят роля след парламентарния вот. Не е такъв случаят, обаче, с онези анализатори, които боравят с числа.

Едни и същи имена пророкуват изборните резултати от 90-те години насам. И ако много е изговорено по отношение на потребността от смяна на политическите елити, дискусията за обновяване на анализаторите - от журналистите до социолозите, като че ли минава на заден фон.

Почти всеки ден започнаха да излизат социологически проучвания. Тук въпросът обаче е не какво ни казват те, а какво пропускат да ни информират. Или какво трябва да имаме предвид, когато попадаме на техните данни.

Първо, всяка една агенция, която публично оповести своите резултати, освен да посочи извадката, метода и периода на изследване, е длъжна, по закон, да упомене и поръчителя на изследването.

По никакъв начин не искам да подценявам академичния интерес и търсения на научно-изследователския център на Ямайка, но вероятността този център да е поръчал проучване на електоралните нагласи за българските избори непосредствено преди тях, в което дадена партия да има "крещяща" преднина пред друга такава, е, меко казано, малка.

Социологическите агенции трябва да посочват истинските поръчители на своите изследвания, тъй като те така или иначе ще трябва, рано или късно, да декларират обема и цената на предоставената от тях услуга с конкретните клиенти.

Никоя агенция не прави изследване, ако няма ясен поръчител. Противното би означавало социолозите сами да си плащат анкетьорската мрежа, обработката и аналитичната работа по резултатите.

Второ, зависимостта на изпълнителя от клиента е една от най-суровите поуки, които можем да си извадим от хронологията на прехода. Който поръчва музиката, той плаща, е казал народът, а едва ли има социолог, който, макар и тихомълком, да не се съгласи с това.

Трето, зависимостта на социологическите агенции от спечелването на обществени поръчки. В този смисъл, тук агенциите се делят на "дисиденти", т.е. тези, чийто досег до обществените поръчки бива цензуриран от властимащите, и онези, които се "изхранват"По числата им ще ги познаете".

Що се отнася конкретно до излезлите вече проучвания, редно е да вникнем по-детайлно в тях. Агенциите са като цяло единодушни, че ГЕРБ води пред БСП, но се различават в разликата, с която партията на Бойко Борисов има предимство пред социалистите.

Какво обаче не ни казват тези проучвания? Първо, че БСП е стигнала своя електорален таван. Партията на Станишев няма да расте повече. БСП удържа монопола върху лявото пространство в страна през целия преход. Това обаче доведе до кадрова умора и техническа рутинност.

БСП е програмно изчерпана, а предизборните й ритуали, като този да изблъсква лидера на лявото си крило Янаки Стоилов пред хората, е повтарян театрален трик, на който може да "ръкопляска" само твърдото й ядро. Изборите ще донесат на Станишев само стандартните избиратели на партията. "Кадровата" чистка в листите на социалистите не постигна търсения ефект за "отварянето" на партията към периферията й.

Второ, ГЕРБ се състои от 10-12% твърдо ядро, което не може да бъде повлияно от текущите скандали с Мирослав Найденов, Емил Димитров или Цветан Цветанов. Това е членската маса на партията, както и хора, зависими от управлението на Борисов - конкретни назначения в държавната и общинска администрация и приятелски бизнес.

Подкрепата на останалите за ГЕРБ обаче се състои от една доста "мека" периферия. Въпросът за тяхната мотивация да гласуват за ГЕРБ ще бъде ключов момент в тези избори. Важното при тези избиратели е, че тяхната мотивация в голяма степен е "негативна" - те не харесват Борисов и сие, но още повече не понасят посочваната от социолозите алтернатива - БСП. Тази "мека" периферия от избиратели ще гласува най-вече "против" БСП, пускайки вот, евентуално, за ГЕРБ.

 

В такъв случай се минимализира вотът "срещу" и се увеличава гласуването „за". А доколкото БСП не се привижда като алтернатива на ГЕРБ извън стандартните избиратели на Столетницата, то те ще станат своеобразен електорален "донор" на другите партии.

Четвърто, почти всички социологически сондажи посочиха, че популистки тип партии като "Атака" консумират най-добре електорат от социалното напрежение от последните месеци. Всяка една популистка партия е формация на протеста. Уличните ругателства намират своето политическо представителство най-лесно в подобен род партии.

Едва тези дни обаче две агенции показаха, че ръстът на националистическите формации спира. Социолозите обаче избегнаха да коментират това, че при нормализираща се ситуация "Атака", НФСБ и ВМРО лесно ще стопят трупаните проценти. Следователно, тенденцията на ръст при тях ще бъде последвана и от тази на спад.

В колкото по-нормална среда се проведат парламентарните избори, толкова повече ще спечелят партиите на Меглена Кунева и Иван Костов, за сметка на националистите. Ако при ДСБ обаче подобен ръст е по-съмнителен, с оглед на капсулирания характер на партията, никой не може да каже с каква периферия от избиратели ще осъмне ДБГ в деня на изборите.

На шесто място, нужно е да се обърне тепърва сериозно внимание и на едно специфично явление в българския политически и аналитичен опит. А именно, раздразнението, което провокират определени личности с обществената си дейност. Избирателите в страната не обичат да им се казва "кой ще спечели" изборите.

Това засяга едно от малкото останали им поводи за самочувствие, а именно - това да бъдат суверен и като такъв да избират кой да управлява държавата. В такива случаи се наблюдава ефект на раздразнение, който се изразява в това, определено количество избиратели да гласуват не толкова против партиите, колкото срещу социологическия мейнстрийм, който диктува изборните нагласи чрез обществени сондажи. Хора гласуват срещу социолози.

Това не трябва да ни учудва. След като социолозите се явяват успоредно с партиите на политическия пазар непосредствено преди изборите, логично е да споделят с тези партии и техните негативи. Основният от тях е липсата на доверие в обществото. В това разликата между партиите и социологическите агенции сякаш се загубва.

Анализ на Мартин Табаков, webcafe.bg 

  
 
Коментари (0)
Добави коментар
     
    Последни новини от категория Разни
    Новини В полунощ срещу Водици (Богоявление) народът на  - Слънцето винаги е почитал водата, като символ на Живота и Сътворението. Древният български ритуал е изпълняван много преди Христос. ...
    Новини На 8 и 9 май по традиция се чества "Деня на победата" на Съюзниците във Втората световна война над силите на Оста. На първата дата празнуват западните съюзници, на втората - Русия и ...
    Новини Китайската комунистическа партия (ККП) носи много тежка отговорност за възникването и първоначалното разпространение на тази силно заразна болест. Вирусът, който първоначално има животински произход, ...
    Новини Последващите коментари са на хора от личната ми Фейсбук листа (плюс един по и-мейл), живеещи в различни части на света. Помолих ги да опишат накратко какви са ограничителните мерки към момента, ...
    Новини "В последно време на всички стана ясно, че сме изправени пред избора независим съд или прокурорска република.".Това заяви пред БНР адвокат Здравка Калайджиева, правозащитник, бивш съдия в ...
    < Предишна новина   Следваща новина >
     

    АНКЕТА

    Как ви се отразява липсата на социални контакти?