Защо нискотарифните авиопревозвачи отказват да приемат някои пътници?

Три инцидента за последните шест месеца, и то само за един нискотарифен авиопревозвач, извадиха на преден план въпроса защо предлагащите по-ниски цени авиокомпании си позволяват да отказват превоз на определени категории пасажери.

Случките са във Франция, а вероятно и на много други места, но събудиха особено голяма полемика сред френските граждани. Френският вестник Le Point цитира отказ на превозвача EasyJet да приеме пътник със затруднено придвижване. В момента казусът се разглежда от местната главна авиационна агенция.

Под проблемни нискотарифният превозвач разбира главно такива, които могат да забавят самолета и да нарушат разписанието. Защото една от основите на бизнес модела на този сегмент е спестяването на време.

Докато при традиционните компании времето, което се отделя за престой на летището, е около час и половина, то при нискотарифните става дума за половин час.

Задачите по поддръжка и почистване на самолета се оптимизират максимално, хората от персонала отговарят за няколко дейности наведнъж, а задачата на пътниците е да се ориентират и настанят в самолета по възможно най-бързия начин, така че да няма отклонения в графика и равносметката да покаже, че, спрямо времето на останалите, нискотарифният превозвач е спестил най-малко около два часа на ден. Часове, които се използват за допълнителен полет, а не за разтакаване по летището.

Подобна логика на нещата по принцип е разбираема за френското издание, но все пак се отправя питането защо се смята за нормално нискотарифна компания да откаже да превози човек със затруднено придвижване, а компания като Air France го приема на борда на свой самолет. 

Изискванията за безопасност са еднакви и двата случая, така че едва ли в разследването на авиационната агенция биха могли да се използват като аргумент за отказа. Ето защо е много вероятно на преден план като официална позиция да не може да излезе друго обяснение, освен това, което да съдържа изискванията за по-голяма рентабилност.