Борисов по равно и любен, и мразен

След оставката на кабинета бившият премиер Бойко Борисов е почти толкова харесван, колкото не харесван. Според данни на НЦИОМ личният му рейтинг дори бележи лек ръст. След оттеглянето му от поста министър-председател той е одобряван от 46% от анкетираните, а на обратното мнение са 45%. 

В края на февруари Борисов бе одобряван от 40 на сто от анкетираните, а делът на неодобрението за него бе 51 на сто. 

Няма доминираща оценка за оставката на премиера Бойко Борисов – 45% я определят като бягство ототговорност, а 42% - като достойна постъпка. 

Като бягство от отговорност оставката оценяват по-често хора на възраст над 60 години, със 
стандарт под средния, жители на столицата, както и живеещи в селата. Склонни да споделят това мнение са симпатизанти на БСП, на "Атака" и на ДПС.

Мнението, че оставката на Борисов е достойна постъпка, преобладава сред хора на възраст между 18 и 49 години, сред заможни избиратели и сред жители на градовете. 83 на сто от симпатизиращите на ГЕРБ оценяват оставката на премиера като достойна постъпка.

Без промяна остава одобрението и на неодобрението към лидерите на БСП, на ДПС и на "Атака". Одобрението към Меглена Кунева намалява със 7 пункта, като пропорционално нараства и неодобрението й. 

Бойко Борисов е одобряван от 93% от симпатизантите на ГЕРБ, а Сергей Станишев - от 90 на сто от социалистите. Лидерът на ДПС Лютви Местан е одобряван от 77% от избирателите на ДПС, лидерът на Атака Волен Сидеров - от 86% от симпатизантите на своята партия, а Меглена Кунева - от 86% от подкрепящите Движение "България на гражданите".

Формирането на служебен кабинет носи позитиви за президента Росен Плевнелиев. В края на март дейността на Плевнелиев е одобрявана от 56 на сто от пълнолетните българи - с 5 процента повече в сравнение с февруари 2013 г. С 4 на сто намалява и неодобрението към президента, което сега е 30 на сто. 

Още е рано да се дават оценки на служебния кабинет - нужен е поне месец работа на министрите, за да натрупат хората впечатления, отбелязват от НЦИОМ.

85% мислят, че исканията на протестиращите са основателни. 15% твърдят, че са участвали в протестите, като това са предимно мъже, хора на възраст между 40 и 49 години, жители на областните градове и хора с по-нисък жизнен стандарт. 

Помолени да отговорят на открит въпрос (без предварително формулирани отговори) "Ако можеше да се изпълни веднага само едно искане на протестиращите, кое трябва да бъде то?", 34% посочват необходимостта от контрол върху енергийните монополи, както и нуждата да се ревизират договорите с тях, да се изясни и контролира ценообразуването за крайните клиенти. 

26% настояват за увеличаване на доходите и по-висок стандарт на живот, а други 10% искат да се съживи икономиката и да се разкрият нови работни места.

 

Национално представителното проучване на НЦИОМ е проведено между 21-26 март сред 1000 души.