Обезверени, без амбиции и с носталгия по миналото

България липсват образци и герои, имаме чалга поколение, коментира психологът Огнян Димов. Според експерта българинът все по-малко говори това, което мисли, и е все по-малко искрен, говорейки за онова, което го вълнува.

Той все повече мимикрира и живее някакъв чужд живот - това е носталгията към миналото и големите страхове от сложното време, в което живеем, смята Огнян Димов. Психологът каза, че се плаши от това, че тази тенденция на колективизъм се задълбочава.

Експертът смята, че отношението ни към нещата определя какъв избор ще направим в живота си. Той отбеляза, че има много бедни държави, в които хората са щастливи. Не е време за самосъжаление, трябва да се роди "Аз"-ът, да се роди субектът, добавя психологът. Субектът означава собствен начин на мислене или поне стремеж за това, отбелязва Огнян Димов пред БТА.

По негово мнение във времето, в което живеем, ролята на родителите е изключително важна, тъй като те формират емоциите и мотивацията на децата си. Не е добре младите хора да виждат родителя си обезверен, без амбиции, излъчващ непрекъснато негативизъм, посочи специалистът. Ако показваме на подрастващите, че самите ние живеем с желание, правим нещата с желание, така ще възпитаме и тях, препоръчва Огнян Димов.

Специалистът коментира и случаите на самозапалване у нас. "Колективното взе превес над личното, защото в България това е наследството от социализма - да сме всички заедно. - обяснява Димов - Плаши ме, че тази тенденция на колективизъм се задълбочава. Самозапалването според мен е крайна форма на самоубийство, която се избира с цел да бъде успешна и да има желания резултат. В случая не се прави някакъв опит, няма колебание, защото има опити за самоубийства, в които вероятността човек да остане жив е голяма.

Психологът отбеляза, че хората, стигащи до такова решение, определено имат някаква обремененост. Колкото и да се опитваме да поетизираме нещата - в славянския дух и манталитет има желание винаги да усетим едва ли не Божията промисъл, да се борим за някакви идеали, което обаче винаги става като реплика на нещо друго. В момента, в който допуснем социалното да залее личното - намираме оправдание за нашите лични проблеми, търсейки ги в социална ситуация или криза.