Доверието е най-скъпата валута

Госпожо Кунева, какъв според вас е бизнес климатът в момента за малките и средните предприятия у нас?

Изключително лош. И за големия бизнес, и за малкия. Виждаме го не само по отлива на чуждестранни инвестиции, но и по оттеглянето на българския бизнес от страната. Сивата икономика стигна 32% - най-високото ниво в ЕС. Как да се състезава малкият бизнес с огромния дял неспазващи правилата? Силно е влошен достъпът до финансиране на малките и средните фирми. За последните 4 години фалираха над 100 хил. такива предприятия. Защо ли? Защото няма стабилна нормативна среда - закони и наредби се променят през шест месеца без предупреждение, без анализ на ползите и въздействието. Защото няма електронно управление, а изграждането му драматично закъснява, което хаби времето на бизнеса и администрацията. Защото са прекалено много лицензионните режими, скритите данъци и ограничения за започване на бизнес. На последно място сме в ЕС по тези показатели. Също защото сме държавата на безконтролните монополи, които смазват малкия и средния бизнес. Това е да липсва държавата - тя трябва да осигурява добра среда за конкуренцията. Среда, която не съществува. Настроението сред бизнеса прилича на паника. В Европа се правят инвестиции в изследвания и иновации за 3% от БВП, а в България едва стигат 0,6%. Свиват се вътрешните и външните пазари, контрабандата расте, депозитите в банките са се увеличили, което не е добър знак, както се опитва да ни убеди премиерът Борисов. Тази тенденция ни показва, че хората не вярват - предпочитат да държат "бели пари за черни дни", вместо да ги инвестират в производство и растеж. Хората не вярват нито в държавата си, нито в икономиката, а доверието е най-скъпата валута за всяко общество.

По ваши наблюдения кои фирми се справят добре в кризата? С какво се обяснява това?

Добре се справят главно монополистите и близките до властта фирми. А трябва да се справят ефективните и конкурентоспособни фирми, които внедряват иновации, високи технологии и произвеждат продукт с висока добавена стойност. Разбира се, има и изключения от общото тежко състояние.

Над 60% от обществените поръчки са с нарушения, по официални данни. Големите инфраструктурни проекти се изпълняват от едни и същи фирми. Това не разкрива нови работни места и не генерира растеж. Как така строителството уж е най-големият приоритет на държавата, а най-пострадалият бранш е този? Да не говорим за рекета на политически неудобните. По време на срещите, които правим в страната, чухме шокиращи истории. Хората са принуждавани да изоставят бизнеса си, фирми са довеждани до фалит чрез безкрайни данъчни проверки по три пъти седмично в продължение на месеци - това са истински истории на български граждани. Един човек от малка община ни каза, че ако се сравни кои фирми са печелили големите обществени поръчки напоследък и след това се види в Търговския регистър в колко от тях е направена промяна в собствеността, ще видим странен ръст на появили се нови съдружници в тези фирми. Извинете, коментира човекът, но това няма нищо общо нито със световната криза, нито с пазарната икономика. Затова аз твърдя, че българската икономика е криминализирана и това е в основата на икономическата депресия, в която се намираме.

Предвид рецесията в Европа какви трябва да бъдат политиките на експортно ориентираните компании?

Европа вече дава ясни сигнали за излизане от рецесията. За последното тримесечие се наблюдават инвестиции в размер 92 млрд. евро, насочени към т.нар. периферна Европа (Гърция, Италия, Испания и Португалия). Това се случва за първи път през последните 3 години, което е положителен сигнал. Що се отнася до експортно ориентираните компании, то при всички положения трябва да търсят разширяване на пазарите си на изток - към Азия, и да се стремят да произвеждат продукция с висока добавена стойност.

За вас кои са трите най-сериозни проблема за правене на бизнес у нас? И съответно кой е начинът за тяхното разрешаване?

Големият проблем в момента е нестабилната и непредсказуема среда. Решението на този проблем е лесно - управлението да спре да се бърка в работата на бизнеса. После да гарантира, че решенията ще се вземат не след лобистки натиск, а след коректен анализ на въздействието на тези решения, и да обещае, че ще се допитва до браншовите организации в този процес. На второ място е неспазването на законите, нарушаването на правилата, разрастването на сивата икономика. Решението също е ясно - пълно преуреждане на съдебната система. Вече обявихме, че за нас това минава през конституционни промени и реформиране на всички органи и служби, отговорни за законността в страната. Системата за сигурност още чака да излезе от тоталитарното си състояние и да влезе в крак с времето. Третият проблем е конкурентоспособността. Ако искаме да привлечем стратегически инвеститори, трябват здрави и образовани хора, които да създават продукти с висока стойност. Това означава целенасочена политика в здравеопазването, образованието и науката. За мен тези сектори са много важната част от икономиката.

Държавата трябва ли да има по-съществена роля за съживяване на потреблението?

Единственото, което трябва да направи държавата, е да гарантира нормална бизнес среда. Тя ще доведе до повишаване на заетостта, до спадане на безработицата и, логично, ще оживи потреблението. Сметката е проста - хората харчат толкова повече, колкото повече пари остават в тях. Сигурността за утрешния ден и връщането на доверието ще доведат до естествен ръст на потреблението.

Какво може да увеличи доверието на чуждите инвестиции в нашата икономика?

Компетентно и почтено управление. Управление, което излъчва здрав разум и дългосрочност на намеренията. За нашата икономика е много важно България да се придвижи час по-скоро напред във всички международни класации, в това число и класациите за свободата на медиите. Тези класации се следят внимателно от големите инвеститори и често са определящи в решението им къде да инвестират. В момента България се сдоби с имидж на рискова страна. И той бе изграден от сегашното управление, т.е. от българи, а не от някой отвън.

Какъв съвет бихте дали на хората, които се замислят през тази година да стартират нов бизнес?

Да не се колебаят и да го стартират въпреки всичко. Обществото ни има крещяща нужда от всеки инициативен ум. Както и да се сдружават с хора като тях, да обединяват усилията си, за да правят средата по-приемлива за активни и държащи на развитието си хора.

За вас кои са нереализираните резерви пред растежа на България?

Да започнем с усвояването на еврофондовете - едва 30% до момента. За съжаление, те бяха ползвани предимно за инфраструктурни проекти, което съвсем не е достатъчно. Можеше да се инвестира много повече в конкурентоспособност, иновации, образование, да се реформират сектори с потенциал за устойчив растеж. Средствата не бяха използвани за реформи. Само за образование договорихме 800 млн. евро по четири оперативни програми - за конкурентоспособност, изследвания, иновации, образователна инфраструктура и т.н. Проектите по европейските програми са обвързани със стандарти за качество, за някои от които видяхме как са спазени, а за други тепърва ще научаваме. Нашите експерти изчислиха, че ще загубим около 1 млрд. евро европейски средства. Толкова ли сме богати, за да хвърлим тези пари на вятъра? Лично ме боли, защото се борих с екипа си за всеки цент от тези средства. И според усвояването сега излиза, че 70% от усилията ни са отишли на вятъра. Но нека се надяваме, че в следващия програмен период уроците да са научени. Въпреки че управляващите все още не са информирали обществото кои ще са приоритетните проекти за следващите години.
Вторият ни резерв е износът. Роля на държавата е да съдейства за развиване на нови пазари. Естествено. Един посланик на която и да е държава в ЕС ще помогне на български граждани по консулски въпроси в страни извън съюза. Но този посланик няма да свърши работата на българско търговско аташе и няма да търси пазари за българските фирми.

Третият голям резерв са преките чужди инвестиции. С умна политика, предсказуемост, ефективна борба с корупцията и инвестиции в образованието можем да върнем инвеститорите. В нашата икономическа програма сме си поставили за цел да привлечем 10 млрд. евро чуждестранни инвестиции в рамките на един мандат.

Интервю на Меглена Кунева, председател на "Движение България на гравданите", за списание "Мениджър"