![]() |
![]() |
2013-03-18 08:57:38 | |
източник: grajdani.bg ![]() Госпожо Кунева, какъв според вас е бизнес климатът в момента за малките и средните предприятия у нас? Изключително лош. И за големия бизнес, и за малкия. Виждаме го не само по отлива на чуждестранни инвестиции, но и по оттеглянето на българския бизнес от страната. Сивата икономика стигна 32% - най-високото ниво в ЕС. Как да се състезава малкият бизнес с огромния дял неспазващи правилата? Силно е влошен достъпът до финансиране на малките и средните фирми. За последните 4 години фалираха над 100 хил. такива предприятия. Защо ли? Защото няма стабилна нормативна среда - закони и наредби се променят през шест месеца без предупреждение, без анализ на ползите и въздействието. Защото няма електронно управление, а изграждането му драматично закъснява, което хаби времето на бизнеса и администрацията. Защото са прекалено много лицензионните режими, скритите данъци и ограничения за започване на бизнес. На последно място сме в ЕС по тези показатели. Също защото сме държавата на безконтролните монополи, които смазват малкия и средния бизнес. Това е да липсва държавата - тя трябва да осигурява добра среда за конкуренцията. Среда, която не съществува. Настроението сред бизнеса прилича на паника. В Европа се правят инвестиции в изследвания и иновации за 3% от БВП, а в България едва стигат 0,6%. Свиват се вътрешните и външните пазари, контрабандата расте, депозитите в банките са се увеличили, което не е добър знак, както се опитва да ни убеди премиерът Борисов. Тази тенденция ни показва, че хората не вярват - предпочитат да държат "бели пари за черни дни", вместо да ги инвестират в производство и растеж. Хората не вярват нито в държавата си, нито в икономиката, а доверието е най-скъпата валута за всяко общество. Добре се справят главно монополистите и близките до властта фирми. А трябва да се справят ефективните и конкурентоспособни фирми, които внедряват иновации, високи технологии и произвеждат продукт с висока добавена стойност. Разбира се, има и изключения от общото тежко състояние. Над 60% от обществените поръчки са с нарушения, по официални данни. Големите инфраструктурни проекти се изпълняват от едни и същи фирми. Това не разкрива нови работни места и не генерира растеж. Как така строителството уж е най-големият приоритет на държавата, а най-пострадалият бранш е този? Да не говорим за рекета на политически неудобните. По време на срещите, които правим в страната, чухме шокиращи истории. Хората са принуждавани да изоставят бизнеса си, фирми са довеждани до фалит чрез безкрайни данъчни проверки по три пъти седмично в продължение на месеци - това са истински истории на български граждани. Един човек от малка община ни каза, че ако се сравни кои фирми са печелили големите обществени поръчки напоследък и след това се види в Търговския регистър в колко от тях е направена промяна в собствеността, ще видим странен ръст на появили се нови съдружници в тези фирми. Извинете, коментира човекът, но това няма нищо общо нито със световната криза, нито с пазарната икономика. Затова аз твърдя, че българската икономика е криминализирана и това е в основата на икономическата депресия, в която се намираме. Европа вече дава ясни сигнали за излизане от рецесията. За последното тримесечие се наблюдават инвестиции в размер 92 млрд. евро, насочени към т.нар. периферна Европа (Гърция, Италия, Испания и Португалия). Това се случва за първи път през последните 3 години, което е положителен сигнал. Що се отнася до експортно ориентираните компании, то при всички положения трябва да търсят разширяване на пазарите си на изток - към Азия, и да се стремят да произвеждат продукция с висока добавена стойност. Големият проблем в момента е нестабилната и непредсказуема среда. Решението на този проблем е лесно - управлението да спре да се бърка в работата на бизнеса. После да гарантира, че решенията ще се вземат не след лобистки натиск, а след коректен анализ на въздействието на тези решения, и да обещае, че ще се допитва до браншовите организации в този процес. На второ място е неспазването на законите, нарушаването на правилата, разрастването на сивата икономика. Решението също е ясно - пълно преуреждане на съдебната система. Вече обявихме, че за нас това минава през конституционни промени и реформиране на всички органи и служби, отговорни за законността в страната. Системата за сигурност още чака да излезе от тоталитарното си състояние и да влезе в крак с времето. Третият проблем е конкурентоспособността. Ако искаме да привлечем стратегически инвеститори, трябват здрави и образовани хора, които да създават продукти с висока стойност. Това означава целенасочена политика в здравеопазването, образованието и науката. За мен тези сектори са много важната част от икономиката. Единственото, което трябва да направи държавата, е да гарантира нормална бизнес среда. Тя ще доведе до повишаване на заетостта, до спадане на безработицата и, логично, ще оживи потреблението. Сметката е проста - хората харчат толкова повече, колкото повече пари остават в тях. Сигурността за утрешния ден и връщането на доверието ще доведат до естествен ръст на потреблението. Компетентно и почтено управление. Управление, което излъчва здрав разум и дългосрочност на намеренията. За нашата икономика е много важно България да се придвижи час по-скоро напред във всички международни класации, в това число и класациите за свободата на медиите. Тези класации се следят внимателно от големите инвеститори и често са определящи в решението им къде да инвестират. В момента България се сдоби с имидж на рискова страна. И той бе изграден от сегашното управление, т.е. от българи, а не от някой отвън. Да не се колебаят и да го стартират въпреки всичко. Обществото ни има крещяща нужда от всеки инициативен ум. Както и да се сдружават с хора като тях, да обединяват усилията си, за да правят средата по-приемлива за активни и държащи на развитието си хора. Да започнем с усвояването на еврофондовете - едва 30% до момента. За съжаление, те бяха ползвани предимно за инфраструктурни проекти, което съвсем не е достатъчно. Можеше да се инвестира много повече в конкурентоспособност, иновации, образование, да се реформират сектори с потенциал за устойчив растеж. Средствата не бяха използвани за реформи. Само за образование договорихме 800 млн. евро по четири оперативни програми - за конкурентоспособност, изследвания, иновации, образователна инфраструктура и т.н. Проектите по европейските програми са обвързани със стандарти за качество, за някои от които видяхме как са спазени, а за други тепърва ще научаваме. Нашите експерти изчислиха, че ще загубим около 1 млрд. евро европейски средства. Толкова ли сме богати, за да хвърлим тези пари на вятъра? Лично ме боли, защото се борих с екипа си за всеки цент от тези средства. И според усвояването сега излиза, че 70% от усилията ни са отишли на вятъра. Но нека се надяваме, че в следващия програмен период уроците да са научени. Въпреки че управляващите все още не са информирали обществото кои ще са приоритетните проекти за следващите години. Третият голям резерв са преките чужди инвестиции. С умна политика, предсказуемост, ефективна борба с корупцията и инвестиции в образованието можем да върнем инвеститорите. В нашата икономическа програма сме си поставили за цел да привлечем 10 млрд. евро чуждестранни инвестиции в рамките на един мандат. Интервю на Меглена Кунева, председател на "Движение България на гравданите", за списание "Мениджър" |
|
Коментари (0)
Добави коментар
|
< Предишна новина | Следваща новина > |
---|