Икономисти: България не заслужава еврото

Като евро мираж определи усилията ни за включване в чакалнята на еврозоната икономистът Гарабед Минасян. Старателно и последователно макроикономическото управление си поставя задача за включването ни в ERM II.Не се получава, но опитите продължават. 

Преследваната цел е много повече PR ефект, отколкото е свързана с икономическа изгода, каза Минасян на пресконференция на Института по икономика към БАН.
По думите му за включването ни в чакалнята на еврозоната се правят неоправдани разходи, което е насочване на парата към свирката, а не към движение на колелата. 

Според Минасян ние като страна и като народ все още не сме готови да се включим в еврозоната. 
„Ние като народ дори не заслужаваме да оперираме със същата валута, с която оперират германци, французи, холандци... Преди да сме свършили някаква работа, ние мислим как да излъжем и как да откраднем и доказателства могат да се открият на всяка крачка и на всяко ниво", убеден е Минасян. 

По оценка на икономиста проблемите в държавния бюджет са както в приходната, така и в разходната част. 

България има проблеми с разходите в държавния бюджет, но те не са свързани с тяхното намаляване, а с тяхното преструктуриране, категоричен е Минасян. Трябва да се рационализират разходите, а не да се намаляват. Намаляването им още повече би влошило услугите, които предоставя администрацията, предупреди той. 

Продължават да съществуват знайни и незнайни пробойни в държавния бюджет, от които изтичат средства незнайно къде, а същевременно по качество на публичните услуги продължаваме да бъдем на опашката в ЕС, изтъкна още Минасян. 

Политиките на пазара на труда имат палиативни и временни ефекти, коментира Бистра Балева от икономическия институт на БАН. 
Според нейните прогнози, ако икономиката се стабилизира във втората половина на тази година и има икономически растеж от един-два процента, негативните ефекти от кризата върху заетостта и безработицата, ще се компенсират едва в края на 2011 година.
Това е най-оптимистичният вариант. 

Ако обаче продължи стагнацията, търсенето на труд ще остава на по-ниски нива, а равнището на безработица от около 10% ще се запази продължително време. Според Балева по-голямо търсене на труд би могло да се очаква при икономически растеж над 3-4%. 

Балева изтъкна, че като страна член на ЕС сме изправени пред предизвикателствата на европейската стратегия 2020. Става въпрос за осигуряване на равнище на заетост от 75% за хората на възраст между 20 и 64 години в 2020-а година. 

Изходното равнище за България в 2009-а година, е 66,8%, посочи Балева. Равнището на заетост от 75% през 2020-а година е постижимо при положение, че няма повече да спада заетостта и че до 2020-а година заетостта при хората на възраст между 20 до 64 години нараства с 0.7% годишно, подчерта Балева. 

Тя представи статистически данни и изтъкна, че 100 хиляди души устойчиво остават неитегрирани на трудовия пазар. 

От 2005-а насам намаляват регистрираните безработни, но същевременно се увеличават отпадащите от регистрация безработни, посочи Балева и предположи, че те отиват в сивия сектор.

Тя отбеляза, че от март месец забелязва увеличение на новоразкритите работни места, което според нея е причина за намаляване на безработицата и изрази опасения, че се дължи на сезонни фактори и че есента се очаква отново бум в развитието на безработицата. 

Бедността се увеличава, показват данните от домакинските бюджети, съобщи Васил Цанов от икономическия институт на БАН. 

Според данните на БАН за 2009-а 14,7% от домакинствата у нас са бедни, а за 2008-а - 14,3%.
В същото време по информация на Евростат за 2007-а бедните са 22%, а за 2008-а - 21%, посочи още Цанов. 

Според неговите анализи кризата намалява диференциацията между бедни и богати. Съотношението между 20-те процента най-богати домакинства и 20-те процента най-бедни, показва, че разликата е 3,9 пъти и се запазва за 2008 и 2009 година, съобщи той. 

Правителството все още не съумява да създаде условия за привличане на чуждестранен капитал, без който проблемите на страната ще бъдат особено трудно разрешими, категоричен е Гарабед Минасян.

Било поради управленски неудачи, било поради административна немощ, реални ЕС-грантове остават неизползвани и излъчват отблъскващи сигнали за чуждестранния инвеститор, коментира той. 

Според него БНБ трябва да бъде по-активна за смекчаване на проявяващата се ликвидна криза.

Необходимо е и по-добро научно обслужване на макроикономическата политика, категоричен е Минасян.