Новини БГ

USD - 1.83646EUR - 1.95583
GBP - 2.28165CHF - 1.8387
Сряда
Април 1
Начало arrow Икономика arrow Предлагат нови методи за промяна на минималната заплата

Предлагат нови методи за промяна на минималната заплата

  Print E-mail
2013-02-12 08:00:21
източник: dnes.bg

Няколко месеца преди края на мандата темата за минималната работна заплата отново изплува на дневен ред. Въпреки че последната дума на правителството беше, че минималното възнаграждение ще се повишава всяка година с по 20 лева, докато достигне 350 лева през 2015 година, в нов проект за постановление на Министерския съвет се залагат за обсъждане нови критерии за формирането на минималната работна заплата (МРЗ).

Документът, подписан от министъра на финансите Симеон Дянков и министъра на труда Тотю Младенов, поставя на обсъждане в тристранния съвет нов механизъм за определяне на МРЗ според куп нови критерии. Предлага се обвързване със средната работна заплата за страната (като размерът да е от 35 до 55 на сто от нея), с прага на бедност, с инфлацията и производителността на труда. Точният й размер се предлага да се определя всяка година в срок до 30 ноември, като се планира да се индексира задължително при инфлация от 10 на сто.

Очаква се предложението да бъде разгледано днес (11 февруари) в комисията по доходите към Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Представяме първите отзиви на експертите и бизнеса по предложения нов механизъм за формиране на МРЗ.

Иван Нейков, председател на Балкански институт по труд и социална политика
Предложеният нов подход е нещо добро. От десет години насам за първи път се търси промяна, базирана на икономическа обосновка, защото досега административното формиране на МРЗ се подчиняваше на волята на финансовия министър. Включването на критерии като производителност на труда, инфлация, средна заплата, превръщат механизма за формиране на МРЗ не просто в предизборен инструмент, а в инструмент, зависещ от икономиката.

Новият механизъм ще даде възможност да се прогнозира какво ниво може да достигне минималната заплата през годините. Ако, разбира се, не е предизборен ход, предложението е в правилна посока и първа стъпка в правилната политика по доходите.

Йордан Христосков, зам.-ректор по учебната дейност, ВУЗФ
В новото предложение виждаме пореден миш-маш. Преди всичко формирането на МРЗ като процент от средната заплата е нелогично, защото ако се обвърже, попада в омагьосан кръг – с нарастването на средната заплата да расте и минималната при условие, че средната работна заплата е резултативна величина – от цената на труда в различни отрасли на икономиката. А минималната заплата има други функции. Тя е цената на неквалифициран труд, която работникът се съгласява да получи, за да избегне социалните помощи. Да се търси връзка на МРЗ с производителността на труда също е нелогично, защото такава връзка може да има само при доходите от реалната икономика.

Би трябвало да има диференцирана минимална работна заплата в отделните отрасли, като могат да се използват минималните прагове по сектори. А заплахата, че ще се увеличи безработицата, е несъстоятелна.

Димитър Бранков, заместник-председател на БСК
Към момента няма договореност за актуализация на минималната работна заплата между социалните партньори. Има действащ механизъм за формирането й. Предложените критерии не са съобразени с намалената конкурентоспособност на икономиката, с увеличаващия се внос и намаляващия износ, както и с условията на валутния борд. Не сме съгласни с идеята МРЗ да се променя ежегодно. Не сме съгласни и с обвързването й с прага на бедност. Не е моментът за увеличение на минималната заплата, защото това носи риск от нова загуба на работни места.

Приемането на подобна негативна прокризисна мярка не подобрява общото икономическо състояние на страната, респективно – социалния статус на заетите в икономиката, пише в позиция на камарата. В актуалната икономическа ситуация приоритет № 1 би следвало да бъдат работните места и безработицата. Липсата на инвестиции, закриването на работни места, намаляващата заетост и растящата безработица, намаляващият износ и трансферът на добавена стойност извън страната са ключовите въпроси, около които следва да се търси консенсус между социалните партньори – работодатели, синдикати и държавни институции.

Необоснованото автоматично административно увеличение на МРЗ е популистка мярка, която носи вреди, а не ползи за икономиката, смятат работодателите.

  
 
Коментари (0)
Добави коментар
     
    Последни новини от категория Икономика
    Новини От началото на годината, когато дори не се очакваше да има такава тежка картина в света, започнаха да падат цените на типичните борсови стоки. Това обяви изпълнителният директор на Софийската стокова ...
    Новини Сдружението за модерна търговия, в което са най-големите търговски вериги, настоява президентът Румен Радев на наложи вето върху тавана на цените на стоките и услугите. Те разпространиха днес ...
    Новини Да се прекратят промоциите в търговските обекти, защото водят до струпване на много хора. За това настоя Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България в сутрешния ...
    Новини Президентът Румен Радев е притеснен за България след коронавируса. На среща с бизнеса той посочи, че страната е изправена пред сериозно изпитание.Това изпитание не е само за здравната система, ...
    Новини Снимка Анелия Николова, ДневникРабота от вкъщи и гъвкаво работно време препоръча на бизнеса в средата на седмицата министърът на труда и социалната политика Деница Сачева като част от мерките да ...
    < Предишна новина   Следваща новина >
     

    АНКЕТА

    Как ви се отразява липсата на социални контакти?