Станимир Илчев: Принципи на правовата държава и свободата в България

     България, за съжаление, отново е казус за Европейския съюз. Преди две години тук разисквахме политиката на мащабно подслушване на български граждани, която нито се извършваше според стандартите, нито доведе до сериозни резултати - върховенството на закона и свободата в България продължават да са в криза.

     Страната ни преживя тежък атентат за първи път в новата си история; до едно българско село чужди командоси проведоха /или се провалиха в/ мистериозна операция, обявена за екстремна спортна проява; партиен лидер беше нападнат по време на национален форум; за фон на стрелбата по популярен обвиняем беше използувана сградата на Съдебната палата в София.

       Преди три години правителството твърдеше, че ще удари олигархията и подземния свят, за да постигне ред и справедливост. Тези цели остават непостигнати. Олигархията се радва на добро здраве и плътна анонимност. Истинските конструктори на подземния свят са в някогашната си кондиция. Шумни полицейски акции по-скоро дават на обществото да разбере  кои са покровителствани, след като не са между  преследваните. Междувременно  правителството смачка няколко бизнеса в своя полза и в полза на своите партизани. От сутрин до вечер то обгрижва собствения си образ чрез контролирани медии, а  сигурността на гражданите е оставена на самите тях. Наблюдаваме асинхрон в правозащитните механизми и дезинтегрираност на сектора за сигурност. Инструментите за сигурност се използват срещу политически опоненти и за преструктуриране на икономическата среда. Затова и събитията, които изброих, станаха възможни. Между тях има тревожна съдържателна връзка. Но те са нищожна част от многобройните илюстрации за несигурност, несвобода и демагогия.

      Гражданското общество и легитимният бизнес са разядени от страх. Нормалните медии водят своята сталинградска битка. Проправителствени бригади дебнат в интернет от засада всяко неудобно мнение, за да го неутрализират незабавно. Вече са част от българската действителност масовите невротични състояния. Лавината от деморализиращи събития подклаждат болезнени реакции на индивидуално и групово равнище. Не е случайно, че наскоро тези реакции доведоха до драстични действия бивши и действащи военнослужещи. Двама от тях изтребиха семействата си и това има аналог само във времето на антиотоманските въстания. Опасни измерения придобива зависимостта на обикновения човек от една безучастна и арогантна държава, чийто министър-председател се изживява като неин универсален собственик.