Кои въпроси за АЕЦ Белене останаха без отговор дни преди референдума?

След броени дни ще трябва да отговорим с „да“ или „не“Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ Въпросите, които обаче останаха без отговор по този проект, съвсем не могат да получат толкова лесен и еднозначен отговор.

Ядрена централа – от 3,99 до 10,3 млрд. евро

В последните дни в публичното пространство летят милиарди и се размахват документи и всеки има теория относно каква е цената на този проект. Подписаният договор за изграждане на втората ядрена централа у нас е на стойност 3,997 млрд. евро. Тази цена обаче подлежи на индексация, а и в нея са записани само доставката и монтажа на двата реактора на АЕЦ „Белене“.

Преговарящите по този проект – и от страна на тройната коалиция, и от ГЕРБ, признават, че именно процентът на индексация е бил спорен момент до самия край на преговорите. Исканията на руснаците са оскъпяването на проекта да бъде с годишната руска инфлация, тъй като строителните работи ще се извършват от руска компания и руски специалисти.

Руската инфлация обаче се движи в далеч по-свободни граници от европейската, например – през 2012 година се движи в границите около 5-6%, докато в ЕС е в размер на 2 на сто.

По думите на бившия министър на икономиката в кабинета „Станишев“ Петър Димитров работеща към 1 януари 2013 година ядрена централа би била с цена от 5,13 млрд. евро. Само седмица по-рано неговият колега Румен Овчаров обаче направи друга сметка и цената тогава излезе „максимум 6 млрд. евро“.

Руската компания, която беше натоварена с изграждането на блоковете - „Атомстройекспорт“, заяви, че фиксираната цена, тоест без индексация, е 6,3 млрд. евро. Управляващите пък показват писма от стратегическия инвеститор – германската RWE, според които българският дял в централата е 5,4 млрд. евро, тоест за цялата централа цената е 10,4 млрд. евро.

Къде е истината? Вероятно еднозначен отговор на въпроса колко ще ни струва АЕЦ „Белене“ никога няма да получим. Ако се върнем няколко години назад, когато заради спор с Украйна Русия врътна газовото кранче на Европа, се оказа, че няма еднозначен отговор и на въпроса колко и на кого точно плащаме за природния газ и предвидени ли са компенсации при спиране на доставките.

Всичко е записано, но не с дребния шрифт накрая, а в анексите, които не виждаме и в случая с проекта „Белене“.

Освен това тази ядрена централа и нейното построяване вече е далеч от икономическата обосновка и логика и е изцяло в полето на политиката.

Най-важният икономически въпрос – има ли пазар на електричеството от АЕЦ „Белене“?

На отчета за дейността си през 2012 година от Националната електрическа компания (НЕК) неохотно признаха за спад на износа на енергия - към ноември 2012 година страната е изнесла 7,7 млрд. киловатчаса енергия. За сравнение през същия период на 2011 година износът е бил 9,7 млрд. киловатчаса.

Обяснението беше ясно – кризата намалява търсенето. Ясно е, че кризата няма да продължава вечно, но има ли пазар на електричеството от АЕЦ „Белене“?

Турция ясно даде да се разбере, че смята да разнообразява енергийния микс, а слухове дори „строят“ трета турска ядрена централа на брега на Черно море, в близост до българската граница. Интерес към проекта за втора ядрена централа у нас не прояви Сърбия и Македония, въпреки че те са едни от пазарите, на които изнасяме електричество.

И ако няма ясен пазар навън, електричеството от АЕЦ „Белене“ може да се използва за нуждите на българския пазар. Българската икономика е обвинявана за нейната огромна енергоемкост. Нов източник на енергия, особено ако е евтин, би облекчил положението на бизнеса, безспорно. Има ли обаче разчети къде и колко от произведеното количество енергия може да бъде продавано? И на каква цена?

Коментира се и друг сценарий след края на експлоатационния период на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ (съответно през 2017 и 2019 година) ще трябва пак да минем на режим на тока, защото няма да ни достига.

Справка в сайта на Евростат показа, че през 1999 година производството на енергия в България е 9,1 млн. тона петролен еквивалент годишно. През 2009 година производството ни вече е 9,7 млн. тона. В този период обаче се включва болезненото предсрочно спиране на първите четири блока в АЕЦ „Козлодуй“, а режим на тока нямаше...

Къде са прогнозите за потреблението на електричество в страната през следващите 10-20 години?

Цената на електричеството от АЕЦ „Белене“ - от 3,5 до 11 евроцента

За цената на електричеството, което е произвежда АЕЦ „Белене“ също няма единно становище. Според изчисленията на БСП и Румен Овчаров тя ще бъде около 3,5 евроцента на киловатчас. За Красен Станчев от Института по пазарна икономика обаче реалната цена е 11 евроцента.

Анализ на института от 2011 година всъщност казва, че за крайните потребители цената на енергията ще се увеличи, а няма да намалее с построяването на АЕЦ „Белене“. Основанията, които са посочени, са заемите, които трябва да бъдат взети за изграждането на централата.

Бившият икономически министър обаче пък твърди, че заемите ще се изплащат от приходите на централата. Омагьосан кръг.

Работните места на бъдещето

Строителството на АЕЦ „Белене“ ще открие много работни места за икономиката е теза, заявявана многократно и с охота повтаряна сред жителите в региона. Една малка подробност – АЕЦ „Козлодуй“ се намира в най-бедния регион в Европа. Има ли основания да се смята, че АЕЦ „Белене“ ще повиши значително благосъстоянието на хората, живеещи там?

Още повече, ако се върнем на основанията на руската страна за индексацията на проекта с размера на руската инфлация – защото там ще работят руски специалисти, то колко ще бъдат работните места за българи, открити там?
Според изчисленията на поддръжниците на проекта – БСП, при строителството на АЕЦ „Белене“ ще бъдат открити 3,5 – 4 хил. работни места. Срокът на изграждане е пет години.

Или ако цената на проекта е 4 млрд. евро, инвестицията за едно работно място е 200 хил. евро на година, а при цена от 10 млрд. евро – 500 хил. евро на година.

След това в построената централа препитание ще намират 500-800 души, огромна част от тях висококвалифицирани ядрени специалисти.

И не на последно място – безопасността

Всички тези сметки и въпроси обаче могат да бъдат зачеркнати спокойно, ако имаме и най-малкото опасение за безопасността на проекта. Както по отношение на повечето въпроси, поставени дотук, и тук няма яснота.

Площадката в земетръсен район ли е или не е? Според еколозите АЕЦ „Белене“ би се изградила в зона с висока сеизмична активност и това крие опасност. Реално обаче АЕЦ „Козлодуй“ се намира на 120 километра по права линия от Белене. Разрушително земетресение в района би ли прескочило първата ни централа, която освен това премина и стрес-тестовете на Европейската комисия без забележки по темата?

АЕЦ „Белене“ също беше подложена на оценка, макар и все още не функционираща и преценката беше, че няма проблеми с безопасността.

И така, има ли еднозначни и ясни отговори на всички тези въпроси? Истината е някъде там...