Защитете ни от циганите!

Публикуваме без редакция писмото на група учители от град Ямбол, изпратено до редакцията на news.bg.

До президента на Р. България

До Министерски съвет

До медиите

До българския народ ! ! !

Уважаеми г-жи и г-да, граждани на Р. България!

Пишем ви група учители от ОУ "Д-р Петър Берон" гр. Ямбол.

Работим в непоносими условия! Училището ни се намира в циганската махала на града и обучаваме предимно деца-цигани, много от които не знаят български и си нямат и най-малката представа за какво трябва да идват на училище.

Децата-циганчета биват насърчавани от родителите си да се държат нагло и предизвикателно с нас, учителите. При най-малкото усилие от наша страна да ги накараме да учат или поне да спазват някаква дисциплина, веднага в училището и в класните стаи се изсипват разярени родители, много често предвождани от тълпа други цигани и започват да ни крещят, викат, псуват затова че уж сме се карали на децата им, а нерядко дори ни заплашват с убийство и даже посягат и се саморазправят с нас.

Вчера следобяд една от възпитателките ни, Светла Хлебарова, е направила най-безобидна забележка на едно дете-циганче за това, че отказвало да си напише домашната. Детето се обидило, че му отправят забележка и самоволно избягало от класната стая, като след малко докарало баща си, който още с влизането се нахвърлил със закани за убийство върху възпитателката. Избутал учителското бюро в ъгъла и заклещил там учителката като натискал и блъскал бюрото върху нея, а после започнал да я налага с юмруци и да я души. Борбата между тях траяла 15 минути като през цялото това време бащата повтарял, че ей сега щял да я убие и от усилията, които полагал накрая целият бил изпотен и разтреперан. Самата учителка е страшно стресирана и близо два дни не може да се съвземе от преживяното.  Подобни случаи при нас са ежедневие.

Най-фрапиращ беше случаят отпреди две години, когато на една наша колежка беше нанесен много жесток побой от родител-циганин, при което тя получи комоцио и изпадна в безсъзнание като дълго време след това лежа и се лекува в болница.

Неизвестно защо случаят беше потулен от директорката ни Лиляна Славова, като за целта тя насъскваше и пом. директорите да обикалят и да заплашват учителите да си мълчат, ако искат да запазят работата си. Тогава тя дори привикваше учителите един по един и ги заплашваше, че само да научели от Инспектората за този случай, после щели да хвърчат глави и затова, за наше добро, трябвало да внимаваме какво и на кого говорим, за да не стигнела информацията до РИО.

Ето защо ви молим да направите необходимото да бъдем защитени по време на работа! На практика училището ни е разграден двор и всеки който поиска може да влиза, когато си поиска и да се саморазпрява с нас. Родителите и роднините на децата-цигани сяматат, че едва ли не всичко им е позволено - буквално те правят с нас каквото си поискат, като никой не им търси за това сметка.

Охраната, която е поставена на входа не върши никаква работа и не упражнява никакъв контрол върху това кой влиза и кой излиза от училището. Когато им направим забележка охранителите се държат нагло и предизвикателно, обясняват ни, че едва ли не това не било тяхна работа или че не искали да влизат в конфликт с циганите за да не пострадали и те. А когато си потърсимправата охранителите и техните началници ни отправят закани и заплахи с думите много да не сме знаели и че ако имало санкции срещу тях щели да ни видят сметката.

Повече така не може да се работи! От години в района не сме виждали униформени полицаи, които да патрулират и въдворяват ред. Публична тайна е, че полицаите ги е страх да се движат из циганската махала и в частност около нашето училище.

Директорката ни Лиляна Славова прави всичко възможно проблемите, които имаме с циганите да не се разчуват и даже заплашва пострадалите учители с уволнение, в случай че се оплачат. На всеки педагогически съвет тя повтаря еднои също, че всички ние трябвало да си пазим хляба и да не се оплакваме въпреки проблемите, които имаме с циганите, защото вярно било, че положението ни било лошо, но ако сме останели без работа щяло да ни бъде още по-лошо и все неща в този стил. И така ние, за да си запазим хляба и работата, сме принудени да мълчим и да търпим всичките унижения, на които ни подлагат циганите.

Умоляваме ви, вземете някакви мерки! Ако е нужно изпратете униформени и въоръжени полицаи, за да въдворяват ред!  Ние сме български учители! Работим в българско държавно училище и имаме нужда от защитата на държавата, в която живеем, в която работим и на която служим!  Молим ви, защитете ни!