Каква всъщност беше целта на Арабската пролет?

Двете години от живота на Арабското пробуждане вече се усещат като цял уморен век, като настроенията се люшкат от повишен оптимизъм до извънмерен страх. Сметките с тиранията бяха разчистени в цяла Северна Африка - нещо, смятано за немислимо едва преди пет години - Сирия потъна в жестока гражданска война, Йемен - в хаос, Ливан - в насилие, и трусовете се усещат на практика във всяко кътче от региона, пише Надер Мусавизаде в „Ню Йорк таймс“.

Всичко се промени, когато става въпрос за упражняването на властта в Близкия изток. При все това обаче в прекалено много столици, където свикват с новите условия, нищо не се е променило.

Предвид факта, че сега е модерно започналата преди две години Арабска пролет да се преименува на Арабска есен или дори, от по-късопаметните - на Арабска зима, си струва да си припомним каква бе действителната цел на това революционно движение.

Да оставим настрана опростенческите истории на западняците, че арабските въстания са заключителният етап на един всеобщ устрем към "демокрация"сменят темата". Майстори на отвличането на вниманието, те се опитват да заменят старото алиби - "съпротивата" засилващото се разделение между сунити и шиити заплашва да надигне нова вълна на конфликти в целия регион;Тахрир", където се готвеше поредният масов протест. Само че сега скандиранията бяха против президента Мохамед Морси.

Намеренията на властта никога не са били толкова оспорвани или толкова несигурни, колкото днес в Близкия изток. Сега е необходимо истинската легитимност да бъде придобита или възвърната посредством едно отговорно упражняване на властта.

Това е от една страна голяма заплаха за държавните ръководители в региона - както за новите ислямистки управници, така и за нереформираните монархии и републики.

Нещо по-важно обаче, това е възможност за далновидните лидери в Близкия изток да създадат една стабилна база за своето управление, което да не бъде основано на игра на "тука има, тука няма" със заплахи и извинения. .