В Македония благодарят: Евхаристо, бай Бойко!

Твърдата позиция на България спрямо Македония, настояването да бъдат прекратени антибългарската кампания и подмяната на историческите факти, се посрещат очевидно двояко в югозападната ни съседка. Президентът Георге Иванов заяви, че „македонското общество няма никакъв проблем с нито една съседно общество“ и призова да не се създава лъжлива представа за положението на добросъседските отношения. Други в Македония обаче вече се питат къде са сбъркали и защо се стигна до такова развитие на нещата. „Утрински весник“ публикува материал на Люпчо Поповски, озаглавен „Евхаристо, бай Бойко“ (евхаристо от гръцки - благодаря). Следва пълният текст на публикацията.

„Най-страшно ще е, ако македонската общественост и македонският политически елит оценят гръцко-българската среща на върха в Атина (съвместното заседание на двете правителства в Атина по-рано тази седмица – бел. ред.) като създаване на своеобразна „антимакедонска ос на злото“. Подобна оценка, чиято цел ще е самоизмама, би била ужасно контрапродуктивна, би накарала двамата ключови съседи напълно да ни обърнат гръб, а ние като Прометей да се нагърбим с ролята на „герои-мъченици“.

Ужасно трудно е обаче да се откъснеш от такива мисли, които те връхлитат като циклон, след като прочетеш изказванията на Бойко Борисов и Андонис Самарас, насочени срещу Македония, в които Македония се предупреждава, че всяка толерантност си има граници. Премиерите се хвалеха, че техните първи дипломати Младенов и Аврамопулос почти се гушкали с еднакви позиции в Брюксел по въпроса за Македония. Министрите на културата Цаварас и Рашидов се надсмивали над Македония, казвайки, че „Македония не е добро дете“, а гръцкият президент Папуляс сравнил отношенията между двете държави с френско-германската ос на мира и прогреса. 

Естествено, когато от Скопие слушаш тези неща, може да ти настръхне косата. Но гневът не решава проблемите, може само да ги влоши. Всеки на отговорен пост в Македония трябва невероятно сериозно да си зададе въпроса защо се стигна до такова развитие на нещата. Къде сгрешихме? Какво пропуснахме? Какво не видяхме? Какво искаме?

България и Гърция ще обявят 2013 г. за година на Кирил и Методий – всеславянските просветители, които в Македония искахме векове да държим в нашата прегръдка, а сега ги отхвърляме, защото не били чеда на Александър Македонски. Ние всъщност сме способни да се откажем от всичко във фантасмагоричния проект за единствени библейски потомци. Това, което мислим, че ще ни остане, защото е уж наше, по-късно ще го предадем без възражение и ще останем без нищо – без история, без идентичност, без бъдеще. 

Не ни трябва да хвърляме сноп остри стрели срещу София. Трябва ни способна дипломация, а не рахитична като тази, дипломация, която ще може да определи приоритетите, насоките и стратегията как да поправим отношенията си със съседите. 

Защото става драматично. Неспособността на онези, които мислят, че знаят много, поставя страната на колене. Затова ще гледаме как тези, които до вчера не се разбираха, стават влюбени съюзници. В наша вреда.“