Ройтерс: България тормози своите мюсюлмани

Сърница, България. Пасторална картина на заснежени планини и традиционни български занаяти, арабски книги и календар с изображение на Мека можем да видим в кабинета на Саид Мутлу. 

Стаята отразява смесената идентичност на Мутлу и Сърница – град на брега на езеро в отдалечената южна част на България, където жените носят забрадки, a мъжете се събират на площада и разговарят помежду си, докато пият кафе. И е осеяно с много къщи, които обграждат не църква, а джамия. 

България е страна от Европейския съюз, в която българските мюсюлмани са общество, което съществува поне от векове. Те дори не са имигранти. Но някои се страхуват, че дългото съжителство е в опасност, пише Ройтерс.

Мутлу е подсъдим. Той е изправен пред обвинението, че работи за нерегистриран клон на Ал Уакф Ал Ислями – фондация, спонсорирана главно от праволинейни салафити мюсюлмани от Саудитска Арабия, които проповядват крайно консервативния вариант на религията. Но той отрича.

„Има напрежение сред хората тук. Те са дълбоко шокирани от процеса“, казва Мутлу - тих и сериозен 49-годишен мъж, който носи раиран анцуг с цветовете на българското знаме. 

Мутлу е обвинен, че е проповядвал антидемократична идеология в една от джамиите на Сърница и в магазинчето за кафе, която насърчава налагането на шериата и насаждането на религиозна омраза. 

Позовававайки се на конфискувана ислямска литература и свидетелски показания, прокуратурата смята, че Мутлу и други 12 религиозни водачи и активисти в Югозападна България са били на месечно възнаграждение към Ал Уакф Ал Ислями, за да проповядват радикални идеи. 

Всички отричат обвиненията. И много от свидетелите променят показанията си в съдебната зала. 

По време на избори 

Този случай, в комбинация с атентата в Бургас срещу израелски туристи това лято, стана повод за разногласия в обществото. 

Националистите твърдят, че балканската страна може да се окаже лесен път към Европа за радикалните ислямисти. Протестите на мюсюлманите, които са около 15% от 7,3-милионното население на България, и националистите разтърсиха град Пазарджик – голям град в подножието на Родопите, където се разглежда делото на Мутлу. 

„Когато нещата в страната не вървят на добре, те се опитват да отклонят вниманието от истинските проблеми, като създават излишно етническо напрежение“, обяснява Мутлу, оправяйки очилата си и свивайки широките си рамене.  Нашата религия е България“ и „Тежки присъди за фанатиците“!

„Днес те проповядват радикален ислям, а утре ще поискат и ислямска автономия“, казва Павел Петков, пенсиониран учител. „Трябва да се събудим, докато не е станало твърде късно.“ 

Мутлу е учил ислям в Саудитска Арабия. Имам е в Сърница от 1998 г. насам и е спечелил уважението на местното общество заради знанията си по теология и мекия си израз. 

„Доколкото го познавам, той е чист човек. Той е имам от над 20 години. Не можем да кажем нищо лошо за него“, казва Мустафа Аликанов, кметът на Сърница. 

„Градът стои зад него.“ 

Някои български мюсюлмани са етнически турци, други са българи, чиито предци са минали под османско владичество, което приключило през 1878 г. Ислямското население има най-голям дял като етническа общност в сравнение с другите страни-членки на Европейския съюз. 

Този случай съживява спомените от 80-те години, когато хиляди мюсюлмани били принудени да сменят имената си с български. Тогава над 300 хиляди напускат страната заради кампания, водена от комунистическия диктатор Тодор Живков, чиято цел била да съживи българската култура – начин на политика, който довел и до неговото сваляне от власт през 1989 г., пише Ройтерс. 

С наближаването на изборите следващото лято и поради факта, че десният премиер Бойко Борисов не е сигурен дали ще спечели втори мандат, мнозина в ислямската общност прогнозират, че обвиненията срещу Мутлу и другите обвинени са скалъпени и имат единствената цел да увеличат подкрепата на настоящето правителство. 

Те твърдят, че правителството на най-бедната страна в Европейския съюз пренебрегва техните нужди, а икономиката, която уж се възстановява от дълбока рецесия, но все още има голям процент на безработица, създава напрежение между общностите. 

Областите, в които живеят мюсюлмани, са по-бедни в сравнение с останалите региони и те се чувстват „забравени“ в продължение на 20 години, от падането на комунизма. Обвиняемите отричат да са получавали пари от Ал Уакф Ал Ислями, въпреки че някои от тях дори са учили в Саудитска Арабия. 

„Вижда се ясно отчуждение и разочарование. А сега и този случай. Балансът е нарушен. Имаме страна, която е безразлична към 1 милион от своя народ“, казва Михаил Иванов, преподавател по проблемите на малцинствата в Нов български университет в София.

 

Атентатът в Бургас и последиците

Разделителните линии станаха още по-ясни, когато терорист-камикадзе уби петима израелски туристи и български шофьор на автобус на летището в Бургас през юли. Атака, за която Израел обвини Иран и ливанската ислямистка групировка „Хизбула“. Иран отрече обвинението и обвини Израел за извършването на атентата. 

Случаят събуди и опасения за присъединяване на България към Шенгенското безвизово пространство. Веднъж стигнали в България, имигрантите ще са свободни да пътуват в целия блок. 

„Обществото се ужаси от случая в Бургас. Но това засили впечатлението, че под повърхността се крие много по-сериозен проблем, който може да експлодира всеки момент“, споделя Йоанис Михалетос, независим гръцки анализатор по въпросите на сигурността в Югоизточна Европа. 

Кабинетът на Главния мюфтия се опитва да минимизира проблемите между общностите, пише още Ройтерс. Главният секретар Ахмед Ахмедов споделя, че познава обвиняемите от години и не е забелязал нищо необичайно в поведението им. Но нещата могат да ескалират. 

„Когато постоянно ровите в кошера, рано или късно той ще избухне. Хората трябва да знаят, че не обучаваме атентатори убийци в мазетата“, допълва Ахмедов. 

Друг от обвиняемите, Хаири Шерифов, ръководи младежкия футболен клуб в Рудозем – малък град, който се намира на 10 километра от гръцката граница. 

Обвинен в това, че е преподавал радикален ислям на деца, Шерифов казва, че 50-те момчета, които играят в клуба, са както мюсюлмани, така и християни. Религиозен елемент по време на тренировките никога не е имало, споделя Шерифов.

„В смесените общности като Рудозем, където всички се познаваме, мисля, че ще бъде трудно – да не кажа невъзможно – напрежението да ескалира. Но хората, които не ни познават и са далеч от нас – именно те ще останат с грешно впечатление“, допълва Хаири Шерифов.