Изследване: Корупцията и политическият натиск са причините за недоверието към съда

Корупцията, оказвания политически натиск на различни нива и неуспехът по т.нар. "обществено значими дела" са основните причини за ниския кредит на доверие към съда, полицията и прокуратурата. Утвърждаването независимостта на съдебната власт трябва да върви успоредно с налагането и спазването на професионалните стандарти.

Това са основните изводи в окончателния доклад на социологическа агенция "Алфа Рисърч"
за ефекта от изпълнението на проект "Усъвършенстване на работните процеси в съда", финансиран от фондация "Америка за България" и осъществяван от сдружение "Програма за развитие на съдебната система". Анализът е осъществени в периода май-юни 2012г., като са били анкетирани магистрати и граждани.

Според изследването тромавите и бюрократични процедури са проблем пред съда. За прокуратурата това e ниската степен на прозрачност, а за полицията - некомпетентността и слабата професионална експертиза.

Гражданите и съдиите констатират сериозни дефицити в законодателството. Съществуващите механизми за контрол и санкции в съдебната система следва да се подобрят, като се гарантира равнопоставеност. Според голяма част от съдиите, липсва единен подход в това отношение, което създава условия за целенасочени действия и натиск към отделни магистрати. Според проучването е необходимо подобряване на политиките за развитие на човешките ресурси, инвестиции в квалификацията на служителите и по-сериозни и обективни изисквания за заемане на длъжности.

Това са част от препоръките от доклада, който изследва  и ефектът от прилагането на концепциите и стандартите на втория План за подобряване на работата на съда (План 2), приложен в конкретни съдилища в България в периода 2010 – 2012г. Основните области, върху които се фокусира План 2, са: прилагането на политики и практики по планиране и управление на съда; подобряването на системите за управление и контрол на делата; достъпа на гражданите до информация и правосъдие; както и повишаване на доверието към съдебната система. Анализът на ефекта от прилагането на стандартите на План 2 се базира върху мнението и оценките на съдиите и клиентите на съдилищата по въпроси, касаещи съдебната реформа.

Според изследването необходими са съществени инвестиции за внедряване на повече електронни услуги в съдилищата и цялостно обновяване на материално-техническата база.

Докато общественото мнение е силно критично към постигнатите резултати от страна на институциите през последните пет години, то клиентите на съдилищата, приложили стандартите на План 2, са значително по-позитивни в оценките си. Сред клиентите на тези съдилища доминира усещането, че гражданите и бизнеса биват обслужвани по-внимателно и бързо от страна на съдебните служители. По-бързото и качествено обслужване се допълва от констатациите за улеснени процедури, както по отношение издаването на свидетелство за съдимост, съдебна регистрация, актуално състояние и пр., така и по отношение на достъпа до информация по текущи дела. Съдилищата участващи в проекта, обаче, изостават по отношение на целите за подобряване достъпа до правосъдие.

Повече хора смятат, че съдът е податлив на натиск
Над 80 % от анкетираните смятат, че българския съд би се подал на политически натиск и от страна на икономически групи и фирми. През 2010 г. подобно мнение са споделяли 70% от анкетираните. Самите съдии категорично отхвърлят възможността съда да се подаде на натиск. Те са по-склонни да не приемат за вероятно евентуално отстъпление при политическо вмешателство или пред натиск на финансови групировки или фирми.

Изследваните индикатори за чувствителността на съдиите към безпристрастността в тяхната работа показва, че гилдията вижда основния проблем в различното отношение и подход към случаите на корупция от страна на контролните институции в системата. Въпреки, че 35% от съдиите не могат да преценят равнопоставеността при проучването на случаи на корупция, едва 13% от анкетираните считат, че се прилага единен подход и се налагат съизмерими санкции. Същевременно, всеки втори е на противоположното мнение. Така представените резултати сигнализират за съществен дефицит на равнопоставеност при разследването и предотвратяването на корупционни рискове в съдебната система. Липсата на единен подход и недостатъчната надеждност на прилаганите механизми за контрол и санкции създават предпоставки за натиск към определени съдии, което създава условия за несигурност сред магистратската гилдия.

Има подобрение, но...
Второ, както клиентите на съдилищата-модели, така и съдиите виждат положителни промени в работата на съда през последните пет години. Сравнението на оценките на двете групи обаче показва, че съдии и клиенти намират подобрения в различни направления. Според съдиите най-съществен напредък се наблюдава по отношение на по-добрия публичен достъп до информация по текущи дела, по-бързото и ефективно обслужване на гражданите, както и в по-бързото и ефективно приключване на дела (79,6%). Мнението на клиентите съвпада с това на съдиите що се отнася до по-бързото производство на първа и втора инстанция. То обаче се различава съществено в оценките за публичния достъп до информация и тези отнасящи се до прозрачността и откритостта в работата на съда. Едва всеки
втори интервюиран клиент вижда подобрение в последните два индикатора, докато почти 90% от съдиите са на мнение, че съдилищата са подобрили откритостта и прозрачността в работата си.

В сравнителна перспектива, съдиите и клиентите на съдилищата-модели констатират еднакъв напредък в подобряването на процедурите, както за завеждането на иск или дело (между 36% и 40% за двете групи), така и за издаване на свидетелство за съдимост, съдебна регистрация, актуално състояние и др.
(между 67% и 70% за двете групи). Трето, съществени разлики се наблюдават в мненията на граждани, клиенти и съдии, когато става въпрос за необходимите мерки с цел подобрение работата на съдебната система в България.

Спешна намеса 
Посоките, в които гражданите виждат най-спешна нужда от намеса са: борба с корупцията; прозрачност; контрол върху работата на съдиите; персонализация на отговорността за несправящите се; ясни критерии на подбора на персонал. За разлика от съдиите, гражданите считат, че външни за системата фактори
са по-съществени по отношение на проблемите в работата на съда, отколкото вътрешните. Така например, лошото заплащане, вътрешно-ведомствените процедури, материално-техническата база и недостатъчният човешки ресурс са посочени като проблемни от едва 2% до 4% от гражданите.

Основните акценти съдиите поставят в съвсем други направления, подчертавайки по-скоро "обективни", а не толкова "субективни" фактори: подобряване на законодателството и нормативната база, внедряване
на повече електронни услуги, подобряване на публичния образ на съда, подобряване на квалификацията на служителите и по-добра материално техническата база.