Консервната промишленост у нас умира

90 % от консервните предприятия, които работят у нас, използват 100 % вносна суровина. Това не е нещо ново, а тенденция от 15-16 години насам, стана ясно от думите на директора на Института по консервна промишленост в Пловдив към Селскостопанска академия Павлина Параскова. И докато в зърнопроизводството навлязоха модерни технологии, а земята се окрупни и има съществени положителни промени, овощарството и зеленчукопроизводството си остават на нивото от 1993-94 г., когато започна неконролируемият внос на чужди плодове и зеленчуци. 

Днес в България работят 142 консервни предприятия. От тях в Съюза на производителите и преработвателите на плодове членуват 38 средни предприятия, които се опитват да стоят по-сериозно на пазара. По думите на Параскова в момента българският пазар на консерви е свит извънредно много, същото се отнася и за външния пазар. Има много голяма продукция от миналата година, която не е реализирана, предаде Фокус. 

Намаляването на покупателната способност на населението се отрази и върху консервната промишленост. На фона на намалялото търсене на консерви браншът не може да направи много, за да има конкурентни цени. Оказва се, че не само че производителите не само купуват вносни плодове и зеленчуци - те са принудени да купуват също така вносни буркани, вносни кутии и капачки. Единствено етикетите се правят в България. Така, в заключение, крайните продукти не са с конкурентни цени. 

На въпрос - до този голям срив по естествен начин ли се е стигнало и пазарът си е казал думата или зад намаленото търсене стоят някакви конкретни фактори, Павлива Параскова обяснява, че и двете. 

"Вярно е, че пазарът си е казал думата, но освен външният пазар, за който преди две три години България изнасяше около 70 % от агроиндустриалната си продукция, вътрешният пазар бе изключително силно подценен", заявява тя.

Според Параскова консервната промишленост трябва да се преориентира към производството на по-бързооборотни, полуготови храни, които да бъдат на достъпни цени, най-напред за вътрешния пазар, защото това е нашият истински пазар. 

"Разбира се, трябва да има консерви, но главно за износ за трети страни и много малко за европейския пазар. До преди две години изнасяхме главно за Русия, за Украйна, страни от Близкия изток, например Ирак, по време на войната бяха изнесени големи количества консерви. Изнасяхме за Чехия, Словакия, Унгария и само за Сърбия. Това беше пазарът до преди кризата. Трябва да се произвеждат деликатесни сладка като например има огромно запитване за деликатесно сладко от зелени смокини – има огромно търсене в Австралия. Нужно е да има някакви приоритети за консервната промишленост, зад които да стоят пазари, реални пари", заявява Параскова.