"След ГЕРБ ще ни трябва кабинет на националното спасение"

"След ГЕРБ България ще има нужда от кабинет на националното спасение", казва в интервю за "Дума" депутатът от "Коалиция за България" Драгомир Стойнев. По думите му България е изправена пред тежка социална криза. Правителството донесе безработицата и обидно ниските доходи, трайната бедност, суровите материални лишения, несигурността в бъдещето и отчаянието във всекидневието на българите. Европейската комисия продължава да нарича България държавата с най-висок риск от бедност и социално изключване, където 4 от всеки 10 души с ниски доходи е изключен от пазара на труда. Еврокомисията ни казва, че именно политиката по заетостта и политиката в социалната сфера са огромен провал на това управление. Всичко това е почва за социални вълнения. "Имаше тласък на българската икономика, който започна при правителството на Иван Костов, продължи при управлението на Симеон Сакскобургготски и при Тройната коалиция и изведнъж икономиката спря, а причината не е само в кризата. След това правителство очевидно ще трябва да има правителство на националното спасение", смята Стойнев.
 
"Опозицията ще атакува чак напролет", прогнозира в "Труд" социологът Живко Георгиев. Той отбелязва, че определящото за новата политическа година, която започва след дни, е, че тя ще завърши с редовни парламентарни избори. Георгиев очаква напрегнати дни за ГЕРБ, провокирани не само от предстоящите избори, но и от непопулярните решения, които правителството ще трябва да взема. То ще бъде отговорно и за ръста на цените, и за "Задава се тежка конфронтация", коментира "Преса". Според автора политическият живот най-вероятно ще се радикализира, нюансите и умерените послания ще избледнеят, играта ще стане двуполюсна, от което най-много могат да спечелят ГЕРБ и БСП. Самата БСП получи шанса да налага свои теми в дневния ред - референдумът за АЕЦ "Белене" сам по себе си ще ангажира голямо внимание. Предизвикателството пред ГЕРБ е да използва относително благоприятната медийна среда, в която се намира, за да подчини всичко на своята интерпретация и да преобразува формиращия се анти-ГЕРБ вот в анти-БСП вот. Предизвикателство пред другите партии е да открият и да насърчават евентуални бъдещи пукнатини в единството на управляващата.

"Бунтът на полицаите", коментира "Труд". Полицаите ще протестират пак. Искат 25% увеличение на заплатите. Искат законът да им гарантира, че гангстерите ще стоят мирно, докато ги арестуват и ще останат задълго в пандиза. Искат нови коли с много бензин. Искат ремонти на РПУ-та. Искат модерни, удобни дрехи и обувки. Убедени са че го заслужават, тъй като вършат отговорна и трудна работа. Но дали я вършат както трябва? Не съвсем. Или поне така мисли по-голямата част от данъкоплатците, за чиито пари всъщност става дума. По форумите те почти не коментират с какво пазителите на реда са заслужили повече привилегии и пари. Коментират с какво не са ги заслужили. С това, че са позволили неразкритите грабежи и убийства да станат традиция. Че са само наблюдатели на корупцията, най-печелившата у нас индустрия. Че всички освен тях познават наркодилърите в махалата. България е европейски първенец по ченгета на човек от населението. Но по доверие на гражданите в МВР сме последни.

 "Не просто няма реформи. Цари разруха", коментира "Сега". През 2012 г. единственото, което е налице, е разруха и безидейност. Управляващите не просто нямат визия, те променят закони единствено и само за да изкарат бюджетната година, да потушат поредния предизвикан от тях самите пожар или да осъществят някое лобистко хрумване, без изобщо да се съобразят не само с буквата и духа на променяните закони, но обикновено и погазвайки констутицията. Целият живот в държавата е принуден да се нагажда към хрумванията и желанията на ГЕРБ, които никога не сочат мисъл, надхвърляща настоящия ден и контекст. Това не води просто до абсурди и нелепости, а до сриване на цели сектори. Един от най-болезнените примери в това отношение е здравеопазването. Самият факт, че в третата година на управлението има четвърти здравен министър, с четвърти екип и поне четвърти идеи за управление на системата, винаги отхвърлящи тези на предшественика му, е показателен. 

"Вампирът и мощите носят повече пари от завод", става ясно от интервю в "Стандарт" с директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. "Според едно изследване преди младежите четяха история, сега четат за вампири. Може би заради книгите и филмите за тях, смята той. - И аз самият съм учуден, че една толкова ординерна находка предизвика такъв интерес. И друг път у нас са намирани такива кандидат-вампири, които са били обезвреждани, промушени. Вампирът и мощите в Созопол могат да съберат пари колкото от работата на един завод. Перперикон в момента печели повече от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Има 200 000 посетители там." Димитров разказва, че много интересни неща са получили от полицията. "Те ги дават на финансовото министерство. А то ни ги предава на нас. Всичко конфискувано от митници и гранична полиция отива там. Например три златни и сребърни солници от римската епоха. Така НИМ изведнъж застана на второ място в света с тях. В света има общо 10 такива."