Министърът се изви(ни)

Министърът, който освен портфейл, няма и намерение да се извинява, се извини. Но в стила на Иванчо от вица, който трябвало да се извини пред всички, че публично нарекъл Марийка „пачавра“. Марийка не е пачавара?“Еее, много се извинявам….“.

Вместо да поднесе извинения за репликата за „шибания народ“ и дори за последвалото уточнение, че имал пред вид „само“ анонимните археолози, той написал писмо с извинение на…един от тях. Защото не бил анонимен. Както излиза, всички останали – от археолозите в частност, до народа като цяло, си остават за него „шибани“.

В интерес на справедливостта Божидар Димитров е представителен за наложения от години тук манталитет на публичната безпардонност. Медиите, с арогантното си отношение към засегнатите от тях, направиха възможното да утвърдят сред публиката убеждението, че да си признаеш грешката е признак на слабост. Нещо повече, който се оплачеше от обидна или откровено лъжлива публикация, биваше осмиван.

При всяка издънка, когато изобщо преценяваха за нужно да публикуват опровежение, т.н. часови вестници задължително се присмиваха на „жалбоподателя“. Подигравката към засегнатия обикновено се гарнираше с някоя от онези малоумни шегички от рода на „виновният е обесен на входа на редакцията“ ( ха, ха , ха!).

Неотдавна от в. „Капитал“ ме попитаха какво мисля по повод отговорностите на блогърите (ако приемем, че е един блог е медия). Презумпцията във въпроса беше дали един блогър не трябва да се придържа към правилата, които важат за другите медии. 

Не ми оставиха друг избор, освен да напомня, че българските медии трябва най-напред да започнат да зачитат въпросните правила, а след това да се търси сметка на блогърите с претенцията, че така ще се „издигнат“

Само че не се очертава някой някога да потърси сметка за това. Точно обратното, властниците ги имитират и взимат този маниер на въоръжение.

А иначе министърът без потрейл ще го преживеем точно, както и министрите с по няколко портфейла – знайни и незнайни.