Синдикат на пенсионерите

Мине, не мине година и синдикатът на полицаите се разшава.

Те между впрочем са няколко и правителствата в годините след 1990 г. могат да са доволни от този факт - разногласията им ги правят по-пасивни и нерешителни. Полицейските синдикати могат много главоболия и бели да докарат на което и да е правителство. Защото освен униформи имат на колана си и нещо друго.

Тези дни най-големият полицейски синдикат отново се сети, че заплатите на членовете им са ниски - според тях; че кубинките им отново са пред скъсване, а и че т. нар. им кариерно израстване не е сигурно. Сякаш при другите професии то е в кърпа вързано.

Само униформите и онова на коланите ли карат властта (а и населението) да се отнасят с особена сериозност към заплатите, кубинките и кариерното израстване на полицаите?

Или и нещо друго?

Повече от ясно е, че който каквото и да говори, винаги става дума за пари. Така и с полицаите. Малко странични искания, които да завоалират основното. А най-тъпото е, че на всичките им стачни закани, всички правителства от 1990 г. досега са се отнасяли дружелюбно и с разбиране. Тоест, получавали са си исканото.

Специални хора ли са полицаите и техните сърдити от време на време синдикати. Не са случайни, разбира се. Освен споменатото вече нещо на колана, всеки полицай (и военен всъщност) има специалната привилегия - и тя е още от Живково време - да се пенсионира със 20 години трудов стаж. Което пък произвежда 45-годишни пенсионери с максимална пенсия, защото при тях и осигуровките са върху цялата заплата.

Има и още по-специални неща. При въпросното младо пенсиониране всеки полицай получава 20 заплати суха пара - за сбогом. Също Живкова придобивка, на която никое пост Живково правителство не се и опита да посегне. Защото синдикатът на полицаите зорко бди над тази придобивка в пагони. Нищо, че тя си е една вопиюща обществена несправедливост. За нея униформените синдикати са в постоянна стачна готовност...

Всъщност синдикатите са по-голяма тема. КНСБ и Подкрепа ту недовиждат, ту са с изострено зрение. Според случая. И според бранша. Те избират кога да влязат в битка за повече пари. Защото всички битки на този свят са за повече пари. И понеже стана дума за пенсии, как би изглеждал един д-р Тренчев например - самият той за пенсия - като предводител на почти единия милион български пенсионери, които получават под 150 лева месечно. Те не са в униформа и нямат нищо на колана!

Ще каже някой - пенсионерска му работа. Така е, но нека никой не забравя, че рано или късно всички се разболяват от тази болест.

Пенсионерската, унизително безпаричната. Болестта на излишните, отхвърлените, тежащите на бюджета... В България тя здравата върлува...