Балканският великденски Шенген

Вече половин година ЕС работи по предложенията за усъвършенстване на шенгенския механизъм. Какво правят през това време България и Румъния, които чакат да се присъединят към зоната? 

В интервю за парижкия седмичник "Journal du Dimanche" претендентът за нов президентски мандат Никола Саркози отново потвърди намерението си да оттегли Франция от Шенген, ако външните граници на зоната не бъдат укрепени.

Председателят на фондацията „Робер Шуман” Жан-Доминик Джулиани от своя страна изтъкна в тревожна статия, че Европа заема първо място сред континентите като убежище за бежанци и дом за имигранти. "Европейското население се увеличава с 8 милиона души годишно, сред 502-та милиона европейци има 45 милиона чужденци, които трудно се интегрират”, посочи френският европеист.

Сиртаки по немски

Тези дни федералната статистическа служба във Висбаден огласи данни, според които миналата година броят на чужденците в Германия е достигнал рекордни равнища покрай рязкото увеличаване на емигрантския поток от Източна Европа, в това число и от България. Тежката икономическа криза е подгонила към Федералната република близо 50 хиляди поляци, 33 хиляди румънци и почти 20 хиляди българи.

Миналата седмица германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих се обяви за връщане при необходимост на вътрешните шенгенски граници, както вече са направили Франция и Италия. Осведомителните агенции акцентираха върху думите на министъра, че страните от зоната трябва да имат право да възстановяват контрола по границите си, ако съседите им не се справят с нелегалните имигранти, както и неговата констатация, че Гърция има проблеми с границата си с Турция, а бежанци от Северна Африка идват по море до Италия и оттам влизат в Европейския съюз.

На 6 април, в резултат от засилените мерки, германските власти извършиха по летищата задължителна паспортна проверка на всички пътници, идващи от Гърция. Броени дни преди това гръцката телевизия „Скай” обяви, че Гърция може да излезе от Шенген, ако не предприеме радикални мерки за справяне с нелегалната имиграция. Телевизията се позова на изказване на гръцкия министър за защита на гражданите Михалис Хрисохоидис.

Между агнешкото и Шенген

В същото време чакащите за влизане в Шенген България и Румъния генерират доста противоречиви сигнали. Според бившата румънска правосъдна министърка, а сега евродепутатка от Демократично-либералната партия Моника Маковей, нейната страна е подготвена да се присъедини към зоната, но при условие, че бъде запазен механизмът на сътрудничество и проверка с Европейската комисия.

Същевременно председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Анастас Анастасов от ГЕРБ изрази надежда до края на годината въпросният механизъм да отпадне. "Ако това не стане, Хърватия, която предстои да се присъедини към ЕС, ще има право да прилага мониторинг върху нас”, заяви Атанасов, по чийто думи това вече правело положението „тегаво”.

Както припомнят българските медии - въпреки декларираната техническа готовност на България за Шенген, в края на март е приет поредният план за с неотложни мерки, който предвижда до края на годината да се купи ново оборудване и да се извършат доста ремонти на ГКПП-тата по границата с Турция и Сърбия.

 Особено шокиращо впечатление предизвика факсимиле от документ, доказващ, че охраната и пропускателният режим на черноморското нефтено пристанище „Росенец” /разположено на бъдещата шенгенска граница на ЕС/ се осъществява от фирма, която е стопроцентово руска собственост.

От няколко месеца депутатите от ГЕРБ работят под пара по два ключови закона, свързани с получаването на благоприятна оценка в юлския мониторингов доклад на Европейската комисия – за отнемане на престъпното имущество и за промените в съдебната власт.

Целта е те да бъдат гласувани до началото на идния месец, за да залегнат в доклада. Сега единствено дългите и напоителни великденски празници биха могли да объркат този график. И така, недай Боже, да свържат по неповторим балкански начин боядисаните яйца и печеното агнешко с Шенген.