Митичните 2 кг – идеалът за тънката жена

Всички вие, които в момента четете този текст, сте жени, имате жени, познавате жени или поне все някога сте виждали жена през живота си. В такъв случай 100% сте чували за "митичните 2кг", които почти  всяка жена "има да сваля". В тази публикация ще разгледаме откъде идват въпросните "идеали", полезни ли са за нас и какво да правим, когато не са.

Идеалът за "тънката" жена

Според Пол Чек (а най-вероятно и той го е чел някъде) идеалът за тънката жена датира от средата на 20-ти век и се появява в Щатите. Може би се досещате, че това е времето на Втората световна война, което пък специално за Щатите е начало на една поредица от "кръстоносни походи" и разни малки и по-големи войни къде ли не.

Предполагам, че поне за Виетнам и Корея се сещате. Няма как да пропуснем вихрещата се през цялото време Студена война и периодите на въоръжаване и превъоръжаване. Може би допускам дребни терминологични и фактологични грешки, за което моля историците да ме извинят.

Пиша ги тези неща обаче, за да насоча вниманието ви към дадени обстоятелства, станали почва, в която е поникнало семето на днешните убеждения и тенденции, свързани с женската фигура.

Във въпросните години на милитаризация, както можете да се досетите, голяма част от енергията на САЩ (разбирай  - пари, продукция, работна сила) е била насочена да работи в полза на въоръжените сили. Поддържана е голяма армия, която при това е участвала активно във военни действия. И за да бъде здрава и боеспособна една армия – е имало нужда от много и силна храна.

И сега идва веселата част – докато мъжете са на фронта, правителството призовава американските жени да консумират по-малко от следните храни:

• Месо
• Масло
• Захар
• Хляб

Като за последното не съм много сигурен и може да ме лъже паметта. А защо жените да консумират по-малко от въпросните храни? Ами за да има повече за мъжете на фронта, които "се бият за свободата на родината". Тадаааа!

Още по-весело става години по-късно, когато идеалът за тънката жена започва да се налага чрез пропаганда от правителството в медиите:

• Снимки на кльощави жени и обявяването им за "Мис Невероятна", "Мис Идеал за всяка жена" и т.н.
• И разбира се – примерни диети как да станете като жените на снимките.

Примерна диета  – на закуска минерална вода, на обед малко леща, на вечеря салата от марули и 10 пъти "Отче наш". Преувеличавам, разбира се, но за съжаление – не много.

Такааа – хайде сега дружно да се замислим откъде идват не малка част от списанията за "красота", които можем да намерим по будките за вестници. Кой им е собственик или поне – откъде идват идеите и кой налага трендовете? Благодаря за отговора.

Искам да ме разберете  правилно – не намеквам за никакви конспирации, просто разглеждам фактите. Конспирациите ги оставяме за съответните книги и сайтове.

Внимание – семиотика!

Семиотиката е наука, разглеждаща различните значения, които носи една и съща дума. Точно поради тази причина по-горе навсякъде използвам определението "тънката" жена, при това с курсив. Съвсем умишлено пропускам думи като "кльощава" и "слаба", понеже там от три жени ще получим поне две различни определения за "кльощава" и е доста възможно двете да са коренно различни.

Например, ако една мацка под "кльощава" разбира "фина, стойна, нежна и грациозна", то друга разбира "много слаба физически, прегърбена, със стърчащи кости и броящи се на гърба ребра". Абсолютно същите картини мога да изникнат в главите на двама души при споменаването на думата "слаба".

Така че нека за момента да останем на неутралното определение – тънка, и да видим как ще се развие по-нататък повествованието.

Развитие на идела за тънката жена

През последните 5-10 години част от мацките се светнаха (или някой ги светна?), че килограмите не са всичко и има такива неща като мускули и мазнини. Когато първите са малко повече и са тонизирани, а вторите – малко по-малко, тялото изглежда доооооста по-добре, а не само тялото, а и главата се чувстват мноооого по-добре. За да има мускули обаче, беше нужна радикална промяна на парадигмата "яко кардио, 30-40 повторения на всички уреди и мнооого малко храна".

И взеха мацките да тренират за сила, за стягане и… бидейки в едната крайност – вместо да се придвижат полека-лека към центъра, подминаха го на спринт и се бухнаха в другата крайност – "да имаме колкото се може по-малко мазнини".

И докато ги питах: "Кой ти каза, че да тежиш еди-колко-си е здравословно?" (като въпросният "кой" обикновено беше някоя формула от рода на "ръст в см – 120 = идеално тегло" или някой калкулатор в интернет), трябваше вече да ги питам: "Кой ти каза, че трябва да си с колкото се може по-малко мазнини?". Въпросният "кой" обикновено беше подобен.

Тази история страшно много ми напомня на ранените войници от военните операции, за които писахме по-горе. В началото им давали морфин, за да понасят по-леко болката от раните си. Повечето от войниците обаче се пристрастявали към морфина.

Тогава лекарите установили, че кокаинът помагал на войниците да преодолеят пристрастяването към морфина… за да се пристрастят вследствие последните към кокаина (усмивка). И накрая обикновено започвали да употребяват кокаин с морфин. Или поне така твърдят някои от източниците.

Сравнението изглежда доста брутално и на пръв поглед сякаш двете неща нямат нищо общо, но обсесията си се обсесия независимо от формата.

Искам да бъда Figure Athlete

Последните години (всъщност от по-рано) в САЩ станаха популярни т.нар. Figure Athletes – жени (защото статията е за жени), със стегнати и тонизирани мускули, малък или сравнително малък процент мазнини, демонстриращи телата си по различни фотографии. Разбира се, част от жените веднага заклеймиха въпросните мацки като "прекалено мускулести", което "не било женствено" и "било мъжествено".

От другия лагер пък веднага се чуват възгласи "колко тонизирани мускули", "колко нисък процент мазнини", "уважения за положения труд", "искам и аз така". Съответно следват убийствени тренировки, броене на калории, въглехидрати мазнини и… никой не пита дали въпросните момичета изглеждат така постоянно или само за седмица, максимално - две, или за дадена фотосесия.

Никой не пита дали дългосрочно е здравословно да имаш нисък процент мазнини. И съвсем никой не пита дали психо-емоционално е ОК да си мацка и да се стремиш да имаш нисък процент мазнини постоянно.

Идеал, контраидеал и посоки за размисъл

След като съм се заел да разоблича един фалшив идеал, най-вероятно очаквате да назова контраидеал, който да опонира на фалшивия, да се аргументирам и да тръгна да търся последователи. Тук обаче логични изниква въпросът: "Кой съм аз, че да определям какъвто и да било идеал?" Всъщност, кой по-дяволите, е оторизиран да определя кое е красиво, и кое – не?

По улиците четем билбордове, на които се мъдри лицето на усмихнат млад мъж (пластичен хирург) и до него думите: "Симетрията е красота!"

Звучи логично, нали?

Ще ви разкажа една история, която проф. Добрев ми разказа. Направили отливка на статуята на Венера, след което направили медиален разрез (т.е. точно през средата) на отливката и по едно огледално копие на всяка от двете й половини.

След това ги съединили – лявата половина с огледалното копие на лявата половина и дясната половина с огледалното копие на дясната половина. И двете били абсолютно симетрични в отношение ляво-дясно. И двете изглеждали по-зле от оригиналната Венера, ми разказа професорът.

Добре де, и тук хората са определили, че оригиналът със своите малки асиметрии е изглеждал много по-добре, отколкото без тях. И все пак – кой определя кое е красиво и кое – не? Аз също не мога да ви кажа, но мога да ви дам две насоки:

• Красотата е здраве
• Красотата е в очите на наблюдаващия

На първо място  – спомнете си за някой, който е бил болен, контузен, с температура, суперстресиран, много изтощен и вие да сте си казали :"Какъв готин пич/мацка!" Просто не става така.

Красотата е излъчване. Излъчване, което е съвкупност от много неща – външна красота, вътрешна красота, здраве и т.н. Когато излъчваме здраве, излъчваме и много енергия, излъчваме и красота.

Когато не излъчваме здраве, и излъчването на красота е доста по-слабо. Нека обаче разгледаме силата на излъчването в контекста на хранене, трениране и здраве като цяло.

Излъчване и здраве

• Когато сме здрави, излъчването ни е по-силно, отколкото когато сме болни.

Излъчване и хранене

• Когато сме редовно недохранени, излъчването ни е доста по-слабо, отколкото когато се храним достатъчно, качествено и редовно.
• Когато редовно преяждаме, излъчването ни също е доста по-слабо, отколкото когато се храним достатъчно, качествено и редовно.
• Когато сме редовно недохранени, отслабва имунната ни система.
• Когато се храним с некачествена храна, отслабва имунната ни система.

Излъчване и трениране

• Когато тренираме редовно, имаме доста по-силно излъчване, отколкото ако не тренираме изобщо.
• Когато се смазваме от тренировки и претренираме редовно, имаме доста по-слабо излъчване, отколкото когато тренираме редовно и съобразено с нуждите и възможностите си за възстановяване.
• Когато тренираме редовно и съобразено с възможностите и нуждите ни, имаме доста по-добър имунитет, отколкото когато не тренираме въобще (виж Излъчване и здраве).
• Когато се смазваме от тренировки и претренираме, имаме по-слаб имунитет, отколкото когато тренираме съобразено с възможностите си.

Това, разбира се, са мои наблюдения и заключения по темата. В никакъв случай обаче не ги приемайте за чиста монета, ами задължително ги проверете на практика. Ще се изненадате какви неща и какви взаимовръзки открива човек, като се вгледа по-внимателно в нещата. 

Всичко е свързано с всичко

Умишлено пропуснах темата за "Емоционалното състояние", защото там вече всичко се преплита с всичко:

• Добро емоционално сътояние и душевен мир резултират в по-силно излъчване.
• Лошо емоционално състояние и и буря в душата резултират в слабо излъчване (или с други думи - изглеждаме доста по-привлекателни, когато сме добри и спокойни, отколкото когато сме намусени, уплашени, ядосани и неспокойни).
• Лошото хранене влияе зле на емоционалното състояние.
• Претренирането влияе зле на емоционалното състояние.
• Бездействието влияе зле на емоционалното състояние.
• Недохранването също.
• Адекватното трениране и хранене влияят положително на емоционалното сътояние.
• Лошото емоционалното състояние влияе зле на здравето.
• Лошото емоционално състояние може да повлияе зле на спортните постижения (липса на концентрация и фокус), както и на храненето.

В заключение

Ако сте разпознали себе си някъде в статията, ще бъде добре да си дадете сметка дали нещата, в които вярвате, и целите, които преследвате, ви карат да се чувствате добре - както краткосрочно, така и дългосрочно.

Щастливи ли сте и в намирате ли се в мир със себе си? И ако установите, че преследвате даден... идеал за красота, да кажем, дайте си сметка дали нещата, които правите, за да го постигнете, усилват или отслабват излъчването ви. Ако е първото - пълен напред, ако е второто - явно е време за промяна в посоката.

Успех!