Exxon Mobile все още има интерес за добив на газ и нефт в България

"Имам информация и знам, че преди една година Exxon Mobile ("Ексън Мобил") са били в България, за да поискат геоложка информация. Доколкото знам такава публично достъпна информация за офшорни ресурси е била предоставена на компанията и тя е била върната в САЩ за анализ". Това каза американският посланик Джеймс Уорлик пред "Дневник" по повод разпространената в края на миналата седмица от агенция "Блумбълг" информация, че България преговаря с най-голямата петролна компания в света "Ексън Мобил" за проучване на блок за добив на нефт и газ в Черно море.

Като източник на новината в агенцията бе посочен анонимен дипломатически източник, а повод за публикуването й стана изказването на румънският външен министър Кристиан Дяконеску, че Румъния има претенции за район, покриващ около 300 кв. км в българския континентален шелф в Черно море.

Интересът остава

"Доколкото ми е известно след посещението отпреди година не е имало последващи действия от страна на "Ексън Мобил", каза още Джеймс Уорлик. По думите му обаче компанията продължава да има интерес към проучвателни дейности за добив на газ и нефт България.

"Нямам информация за това, какви договорености са постигнати с Румъния или България. Въпреки това зададох хипотетичен въпрос на "Ексън Мобил" за това, ако се стигне до там те да разработват офшорни находища на газ и нефт тук в България, колко би струвало това и на каква стойност би била тяхната инвестиция? Отговорът, който те дадоха беше, че изграждането на нефтена платформа, както и последващите инвестиции и разходи биха били в размер на милиарди долари", добави Уорлик.

Справка с архива, публикуван на сайта на Министерския съвет показва, че решение за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в площта "Блок 1-21 Хан Аспарух", разположена в изключителната икономическа зона на България в Черно море е взето на заседание от 31 октомври м.г. Зоната е с размер 14 220 кв. км, а координатите, с които е описана в документа показват, че попада именно в зоната, за която в момента Румъния претендира. От Министерски съвет все още не са отговорили на въпросите на "Дневник" по темата.

"Как румънските колеги са определили границата на блока не ми е известно, коментира Христо Казанджиев, консултант в сферата на енергетиката и бивш директор на дирекция "Природни богатства и концесии" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Това което знам е, че от северната й страна се намира т.нар. блок "Нептун", в който Румъния отдавна разработва не особено голямо находище на нефт и газ. За разработването на квадрата от българска страна вече е обявен конкурс, а към него интерес са проявили няколко от най-големите компании за добив на нефт и газ в света", добави той.

По думите на Казанджиев, дискусия за това, чия е собствеността върху въпросната зона от черноморския шелф, съществува отдавна и няма никаква друга освен политическа логика, тя да бъде върната на дневен ред точно сега.

По-дълбоко

"През 1991г. В близост до северната част на българското черноморско крайбрежие в т.нар. блок "Шабла" бяха направени проучвания, които не показаха наличие на нефт и газ, каза Христо Казанджиев. Сега се гони по-дълбоководната част в блок "Хан Аспарух", към който в миналото нямаше интерес, поради голямата дълбочина, на която се намира и високата цена на проучванията там", обясни той.

Обявата за конкурса, който трябва да определи, кой ще проучва евентуалните залежи от нефт и газ в Блок "Хан Аспарух" е публикувана в Официалния вестник (ОВ) на ЕС на 31 януари т.г. След тази дата тече и срокът от 120 дни ( до 31 май т.г.), в които евентуалните участници в наддаването трябва да закупят конкурсни книжа.

Подаването на заявленията за участие в конкурса става в рамките на 140 дни от обнародването на правителственото решение в ОВ на ЕС, а предложенията по конкурсните условия могат да бъдат внесени в рамките на 155 дни след тази дата или до 5 юни.

Уроците от "Шеврон"Това, което не се случи с "Шеврон" беше една по-пълна дискусия, в която да се разгледат всички плюсове и минуси, всички положителни и отрицателни страни, да се направи една неемоционална оценка. В крайна сметка решението е в ръцете на самата България - кога и дали изобщо да проучва и разработва ресурси като шистов газ и офшорни находища на газ и нефт".