Цялата граница с Румъния е спорна или може да стане!

"Цялата граница с Румъния е спорна или може да стане", предупреждава в интервю за вестник "24 часа" Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб. 

Той посочва, че с румънците има два вида преговори - едните са за демаркацията по река Дунав, другите са за делимитацията на морето. Но след като нямаме още подписан договор, всичко е спорно или може да стане спорно, казва Паси.

Според него най-големият стратегически интерес на Румъния би бил да свърже своята акватория с турската и така да се образува румънско-турска полоса, изолираща българската акватория от украинската. Така газопроводът "Южен поток" и прочее инфраструктурни проекти биха могли да заобикалят България за в бъдеще.

Соломон Паси обяснява, че има четири варианта при това положение. 

“Първият е да се постигне договореност, при която акваториите на Турция, България, Румъния и Украйна да се срещат в една точка. Това изглежда еднакво справедливо към всички страни. 

Втори вариант, особено лош за нас, е акваториите на Турция, Румъния и Украйна да се срещнат в една точка, а България да остане изолирана от нея. 

Хипотетично има и вариант българска и украинска акватория да се съберат в една граница, като по този начин отделят румънската от турската акватория. 

И последен, съвсем хипотетичен вариант - четирите държави да се договорят за едно централно поле в Черно море, което да бъде обявено за международни води, но за това трябва да се водят нови сложни преговори между четирите играчи на терена - България, Турция, Украйна и Румъния”, казва Паси.

Той не изключва да се стигне до международен арбитраж. “Големият проблем е, че нямаме мащабен контекст, в който да решаваме тия проблеми, и затова ги решаваме на парче. България и Румъния  трябва да имат периодични заседания по същество по ограничен кръг първостепенни приоритети минимум два пъти в годината и да постигнат степен на сближеност, каквито имат Германия и Франция. Трябва наистина по максимален брой политики, по които това е възможно, да имаме общи съгласувания и действия”, смята Паси.

Бившият външен министър обяснява, че  преговорите по делимитацията на морската граница “бяха започнали още през 80-те години. Между 2001 и 2007 г. имаше ясно разбиране от румънска и българска страна, че е в общ интерес да не политизираме този проблем, защото той може да ни препъне за НАТО, а пък и за ЕС, където хич не обичат териториални спорове. И постъпихме съвсем правилно”, казва Паси.

На въпрос защо румънците са отворили темата с морските граници, макар че външният министър Николай Младенов препоръча да си мълчим по този въпрос, Паси обяснява, че румънската дипломация е изключително подготвена, задълбочена и последователна. 

“В момента те си дават сметка, че българската външна политика, която се ръководи лично от премиера, е в доста дефанзивна позиция, и са решили да използват своята дипломатическа мощ, за да премерят сили. Забележете, че за разлика от България румънската дипломация не се занимава въобще с това да прочиства идеологически своите кадри, а точно обратното - използва ги всичките в полза на националния интерес”, посочва Паси.