Най-после бунт срещу разпищолването на премиера

Гражданите най-после се разбунтуваха срещу разпищолването на премиера, коментира в. "Сега". Миналата седмица обществото се възмути. Желанието на премиера семейството на убитата Мирослава да се извини, както и следователското куче да бъде нахранено с пържоли, предизвика масов гняв и отвращение.

Спонтанната реакция е нещо ново, което се случи в общественото мнение. Това възмущение е хубаво. То показа, че дори и на Бойко Борисов не всичко е позволено. Че разпищолването трябва да има граници.

Централните всекидневници отразяват церемонията по смяната на президентската власт на пл. "Св. Александър Невски". "Сега" отбелязва, че нито един представител на СДС и ДСБ не уважи церемонията по встъпването в длъжност на новия президент Росен Плевнелиев.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган също не дойде на събитието, но там бяха членове на ръководството на партията. Липсваха представители и на "Атака" и РЗС.

Авторитетен и самостоятелен, така определя новия държавен глава Росен Плевнелиев доц. д-р Антоний Гълъбов, социолог. В коментар за "Монитор" той посочва, че това е първият президент, който не идва от партийните редици. Представата за това, че той ще бъде в сянката на министър-председателя, е по-скоро отглас от предизборната кампания.

Отношенията между президента и изпълнителната власт са далеч по-малко, отколкото изглеждат на пръв поглед. Неговата теза е, че той наистина иска да отвори президентската институция към другите институции и към гражданското общество. Колкото по-открита и ефективна в комуникацията си е президентската институция, толкова повече тези слухове, съмнения и опасения за зависимост на президента от премиера Бойко Борисов ще отшумяват.

Как върви здравната реформа? В интервюта в "Труд" отговарят две от големите имена в българската медицина, заемали и поста министър на здравеопазването. Доц. Божидар Финков отчита ниското качеството на медицинските дейности у нас. То е функция на недостатъчното финансиране на системата и ограниченото въвеждане на новите технологии.

А когато липсват пари в системата, би трябвало да се търси частният сектор. Финков не одобрява задържането на частните здравноосигурителни фондове встрани.

"Може би те са глътката въздух, която биха дали на здравеопазването ни в следващите години и биха го подобрили", смята Финков. "Не съжалявам, че оставих една каса", заявява проф. Радослав Гайдарски. Той е категоричен, че никога няма да се извърши добра здравна реформа у нас, ако не се влеят достатъчно средства.

И припомня, че още преди започването на плащане в системата чрез здравната каса, той е бил противник на монопола й. "Но години по-късно се оказа, че ако функцията на касата се поемеше от няколко по-малки каси, би станало още по-лошо.

Имаше 5 дружества, които бяхя готови да заграбят парите. Така от върл противник на монопола на касата станах неин защитник, защото, когато си в системата, разбираш какво точно се случва. Вярно е, че само една каса не дава възможност за конкурентност и гъвкавост. Обаче при минималните средства, с които разполага държавата, и при разбиването на монопола ситуацията би станала още по-тежка", обяснява Гайдарски.

За първи път закон урежда всички права на децата у нас, отбелязва в интервю за "Новинар" Иванка Шалапатова, директор на фондация „За нашите деца”. Според фондацията едно сериозно предимство на проекта на Закон за детето е, че в него са застъпени ясно и категорично правата на всички деца у нас.

България има Закон за закрила на детето от 2000 г., но той поставя фокус върху децата единствено, когато те изпаднат в риск. Изключително важно е да има закон за всички деца без значение какъв е техният произход и дали са изпаднали в криза.