Скривалищата – свърталища на наркомани и бездомни

Една трета от бункерите в София не се поддържат. Причините за това са няколко. Едната е, че няма достатъчно средства за тях, а другата, че няма реална опасност за населението, заявява пред в. "Новинар" Величка Тодорова от Столично управление "Пожарна безопасност".

В столицата има 9 галерийни скривалища, разположени в естествените хълмове в различните райони на града.

Тодорова обяснява, че голяма част от входовете им са затворени с решетки или дори са затрупани с инертни материали, тъй като много често в тях влизат клошари и наркомани.

Основната причина за неподдържането на скривалищата е липса на пари от страна на държавата. Те запустяват най-вече след 1989 г. Въпреки това при спешна нужда запустелите бункери могат да се приведат в готовност и да приемат граждани, поясниха от Столично управление "Пожарна безопасност".

За последно такава възможност е имало по време на войната в Ирак, а малко преди това сериозна подготовка е имало и при военния конфликт в съседна Югославия.

По-голямата част от бомбените укрития са строени преди Втората световна война или по време на Студената война, в която населението е обучавано как да действа в случай на ядрена атака.

Ако възникне опасност за хората, има звено, което трябва да информира къде са местата за убежище. То има отговорността да ги обслужи и настани. Накрая командващият затваря бункера, след като се убеди, че капацитетът е достигнат. Той трябва да затвори последователно три тежки стоманени врати, които са уплътнени. Това предпазва хората от взривна вълна, както и от разнасянето на мръсен въздух.

С предимство да влязат в бункера са децата, жените и болните. Командирът на скривалището има задължението и да следи положението навън и когато получи заповед, да изкара населението навън.