Човекът, който създаде бялата Коледа

С наближаването на 200-годишнината от рождението на литературния гений Чарлз Дикенс,  BBC се връща към безсмъртното наследството, оставено ни от английския писател.

Безспорно  Дикенс е един от най-големите автори от 19-и век, но влиянието му се простира далеч отвъд литературата. Много негови фрази, герои и идеи са неизменна част от съвременната култура. И така, два века по-късно, кои са тези неща в нашето време, които за първи път се появяват като плод на таланта на Дикенс?

Много експерти категорично определят родения в Портсмут творец като „човекът, който измисли Коледа“. Естествено, не християнския празник, а по-широкият обществен културен феномен, съпровождащ честването на Рождество Христово.

„В началото на 19-и век Коледа рядко се споменава като нещо значимо“, посочва за BBC литературният критик и писател Лей Хънт. И като пример изтъква факта, че ръководството на Консервативната партия си организирало редовни работни срещи точно на Коледа.

И докато на принц Албърт често се приписват заслугите за „възраждането“ на Коледа и въвеждането на традицията за украсяване на коледни елхи, то мнозина са убедени, че добилите широка популярност описания на Дикенс за празничния период всъщност са моделът, следван в този ден от годината от бъдещите поколения.

Идеята за „бяла“ Коледа, за заснежени улици и затрупани със сняг къщи, е именно плод на перото на Дикенс („Коледна песен“). Това е представата за този празник във Великобритания, въпреки че подобни климатични условия са рядкост за Острова, уточнява  BBC.

Писателят и всепризнат експерт по отношение творчеството и личността на Чарлз Дикенс Гилбърт Кийт Честъртън дава може би най-точното мнение за това как романтичната представа на великия автор за Коледа се разпростира из целия свят.

„Независимо дали коледните видения биха или не биха променили Скрудж (героят от „Коледна песен“, който от злобен скъперник се превръща в благодател с хрисим нрав), те промениха нас“, пише Честъртън.

Дикенс живо се интересува и от живота на най-бедната част от населението. Той е един от първите, които предлагат непоколебим и безпристрастен поглед към тежкото ежедневие на нисшата класа. Това никак не е случайно, тъй като цялото семейство на писателя страда от немотията и дори попада в затвора за длъжници за цели 6 месеца.

По това време младият Дикенс работи в магазина на братовчед си, където поставял етикети върху бутилки за 6 шилинга на седмица.

След като става известен, писателят спомага за разобличаване на зловещата мощ на бюрокрацията, усещана особено силно от слабите и бедните. Постепенно „Дикенсова бедност“ се превръща в най-лесната дума за описване на недопустимо ниско ниво на безпаричие.

Чарлз Дикенс не спира дотук с оформянето на общественото мнение за векове напред. 
„Студеният дом“ със своите живописни описания на машинациите и бюрокрацията на правораздавателната система е истинско и пълно разобличаване на проблемите в британското правосъдие. Неслучайно в годините след това тази книга се превръща в задължително четиво за всички студенти-прависти.

„Дори и опитните адвокати често се изумяват от редица правни полемики, разгледани от Дикенс в произведението му“, коментира в Harvard Law Review борецът за защита на човешките права Зекария Чафи-младши.

Що се отнася до нашето съвремие, някои от описаните за първи път от Дикенс проблеми все още са актуални, твърдят прависти. Сред тези казуси са случаите, в които разходите по малки граждански искове често надхвърлят разпореденото от съда обезщетение за ищеца.

За великия автор се счита, че оказва сериозно влияние и върху развитието на киното. Според руския експерт Сергей Айнщайн писателят е реалният създател на паралелния монтаж и близкия кадър.

„Идеята, че Дикенс е измислил киното, разбира се, е безсмислена, но той има ключово влияние в развитието на това изкуство“, казва проф. Греъм Смит, автор на книгата „Дикенс и мечтата за кино“.  „Още с появяването на кино лентата трудовете на Дикенс са истинското вдъхновение за ранното кино“, допълва Смит.

Над 100 екранизации по творби на писателя има само в ерата на нямото кино. И адаптациите продължават до ден-днешен.

За заслуга на Дикенс се определя и създаването на герои със запомнящи се, символични имена. В речника на британските литературни герои са вписани 989 образа, появяващи се в творбите на писателя.

Преди времето на Дикенс доста автори залагат на имена, които да обвържат характера на героя с неговото название. Но при англичанинът става въпрос за наистина изтънчена технология, която да подсказва на читателя за отличителните черти на героите, коментира BBC. Така, например, името на споменатия по-рано скъперник Скрудж става толкова популярно, че дори се налага като съществително в английския език за стиснат, злобен човек.

Техниката на Дикенс е използвана от редици писатели след неговото време, в това число Джеймс Джойс, Томас Пинчън, Ф. Скот Фицджералд и Мартин Еймис.