Кандидатът за съдебен инспектор и член на ВСС Цони Цонев прикрил разследван прокурор

Председателят на Комисията по професионална етика и противодействие на корупцията (КЕПК) към Висшия съдебен съвет (ВСС) Цони Цонев е прикрил от своите колеги, че срещу кандидат за ръководен пост в прокуратурата е имало образувано наказателно производство, което обаче е било погасено по давност. Вместо да съобщи този факт на членовете на ВСС, Цонев ги е призовал да я подкрепят.

Пред "Дневник" Цонев твърди, че към онзи момент проверката вече е била приключила. 

Става дума за зам. апелативния прокурор на Бургас Жанета Красимирова, която беше назначена на поста в края на 2009 г. През 2006 г. Инспекторатът на Върховната касационна прокуратура (ВКП) е започнал проверка на действията на прокурорката. През следващата година е изготвен доклад в който се казва, че "прокурор Ж. Красимирова е извършила дисциплинарни нарушения и са налице данни за извършени деяния през 1995 г. по чл.282, ал.1 НК от общински служители и по чл.282, ал.2 НК от прокурор Ж. Красимирова (към горната дата прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас). Констатирано и е посочено, че действията и деянията са погасени по давност." Цитираният чл.282 от Наказателния кодекс е за длъжностно присвояване.

Тези факти стават ясни от писмо на Инспектората на Върховна касационна прокуратура (ВКП), което е било изпратено днес до Българския институт за правни инициативи (БИПИ), което публикуваме (в прикачения файл).

Тази информация е била изпратена на ВСС един месец преди Жанета Красимирова Уважаеми колеги, искам да ви помоля да подкрепим кандидатурата на г-жа Красимирова. Тя е опитен прокурор, с 22 години стаж в органите на съдебната власт, била е последователно заместник районен прокурор, районен прокурор, заместник окръжен прокурор и качествата, с които е известна сред колегите си са нейната висока правна квалификация и това, че изпълнява образцово служебните си задължения."


В отчетите на председателстваната от Цонев комисия се отбелязва, че тя трябва "по-активно да събира и анализира информация за наличие на корупционни явления в органите на съдебната власт и да я предоставя на ВСС". Практиката е, когато има избор на административен ръководител, Цонев да съобщава подобна информация.

Миналата седмица той беше предложен от депутата от ГЕРБ Красимир Ципов за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Без да допуска каквото и да е било обсъждане на качествата Цонев и останалите 11 кандидата, два дни по-късно, правната комисия към парламента проведе формално изслушване. Както към Цонев, така и към други кандидати нямаше никакви въпроси.

"Възможно е да съм застанал зад нечия кандидатура. Аз съм заставал зад много кандидатури. Конкретното име не го помня. Но като председател на етичната комисия, аз не мога да действам еднолично. Комисията взима решенията си колективно. Ако е имала такава преписка, тя е минала през всички членове", заяви пред "Дневник" Цони Цонев.

Според него, ако някой е изровил нещо и иска да го използва срещу номинацията му за съдебен инспектор, "това е друго нещо". Цонев смята, че ако е имало данни от инспектората към ВКП за нарушения на прокурора, е трябвало той да разпореди наказателно производство срещу нея. Цонев заяви, че ще провери случая.

Вчера процедурата беше разкритикувана от осем неправителствени организации, които призоваха парламента да прекрати процедурата. Критиките стигнаха и до Европейската комисия, като вчера, нейният говорител Марк Грей коментира пред "Дневник", че констатациите на организациите са съществени, предвид факта, че ЕК очаква от българските власти да спазват принципите на прозрачност, независимост, почтенност и професионални качества при назначенията.

С друго отворено писмо от днес, Съюзът на съдиите в България призова призова Народното събрание да спре сегашната процедура за избор на съдебни инспектори и да започне нова. От организацията настояват парламентът да обсъди дейността на настоящия Инспекторат към Висшия съдебен съвет и да оцени работата на кадровия орган на Темида.

Изборът на съдебните инспектори е насрочен в извънредно заседание на парламента днес и може да стане само с квалифицирано мнозинство (2/3 от гласовете на общия брой народни представители, или 160 човека).