Да, тя все пак се върти! Но Галилей не го е казал

На всеки поне веднъж се е случвало да блесне с нечия мисъл и смутено да се оправдае: "Не мога да си спомня кой я е казал..." или да цитира някой поет, без да спомене неговото име – "както казва поетът...". Или да приписва всяка "велика" мисъл на Наполеон, пише Комсомолская правда.

"А зад всяка дума или изказване стои напълно определен човек – философ, поет, исторически деец или конкретен източник, например Библията – обяснява авторът на руския "Енциклопедичен речник на крилатите думи и изрази" Вадим Серов. – Това и отличава собствените крилати думи от такива устойчиви фразеологични единици, които имат анонимен или фолклорен произход. Но съгласете се, много е интересно да получите точни отговори на следните въпроси: Кой го е казал? Кога? По какъв повод? И да разберете какво е имал предвид авторът. И тук са възможни интересни открития. Не случайно навремето известният американски писател-сатирик Амброз Бирс се е пошегувал: "Цитатът е невярно повторение на чуждите думи".

И така, ето какви митове за "крилати фрази" е развенчал Вадим Серов.

Във виното е истината (лат. "In vino veritas")

Тази фраза като правило се възприема буквално, тоест, че истината е именно там – на дъното на чашата. Но смисълът на тази фраза е различен. Нейният автор – римският писател-ерудит Плиний Стари (Plinius maior), живял в 1 век от нашата ера, в своята работа "Естествена история" (XIV, 141) я е използвал със значение, че под въздействието на алкохола хората се разкрепостяват и говорят това, което мислят, във връзка с което смисълът на фразата следва да се разбира в значението "Каквото му е на трезвения на ума, това му е на пияния на езика". В редица случаи дадената фраза се възпроизвежда и с продължението: "In vino veritas, in aqua sanitas" – "Истината е във виното, здравето е във водата".

Който нож вади, от нож умира

Тази фраза на съветския писател Пьотър Павленко (1899–1951 г.), сценарист на филма "Александър Невски", е сложена в устата на княз Невски. В действителност обаче тази фраза е евангелска. В оригинал звучи така: "Вдигащите меч от меч умират" (на български е известна като "Който вади нож, от нож умира"). Освен това в действителните източници на биографията на Александър Невски такива думи няма.

И все пак тя се върти!

Прието е да се смята, че подписвайки отказа от своето "еретично учение" и изслушвайки на колене присъдата на инквизицията за доживотен затвор, Галилей се изправя на крака в църквата Santa Maria sopra Minerva, тропва с крак и произнася тази знаменита фраза. Колкото и да е красива легендата, колкото и мъжки да се е държал Галилей, той не е произнасял тези думи (според Бертран Ръсел "произнесъл я е не Галилей, а целият свят"). За първи път историята за знаменитата фраза е била разказана едва пет години след смъртта на Галилей.

Вероятно тя е възникнала благодарение на знаменития художник Мурильо, на когото след смъртта на Галилей е бил поръчан негов портрет. Поръчката е изпълнена от един от учениците на Мурильо през 1646 г. И чак след 250 години изкуствоведите установяват, че широката рамка изкусно скрива "еретичната" част на картината, на която се виждат астрономически ескизи, показващи въртенето на Земята около Слънцето и знаменитите думи: "Eppus si muove!". Тук вероятно се крият и корените на легендата.

Религията е опиум за народа

Който си мисли, че автор на тази фраза е Маркс, греши. Неин автор се явява немският писател Новалис (1772–1801 г.). Но и това не е всичко. В увода към работата "Критика на Хегеловата философия на правото" Маркс пише: "Религията е въздишка на угнетената твар, сърце на безсърдечния свят... Религията е опиум за народа". Тоест, от една страна, пред нас е неточен цитат, но освен това и общият смисъл се възприема невярно.

Първоначално се има предвид, че религията не е отрова (опиумът в тези времена не е бил смятан за наркотик, напротив – смятал се е за доста популярно обезболяващо, затова се е продавал в аптеките дори без рецепта), а отдушник, терапия, способна да облекчи страданията. Знаменитият лозунг: "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" също не е нито на Маркс, нито на Ленин, а на германския революционер Карл Шапер (1812–1870).

Роденият да пълзи не може да лети

Не, автор не е Максим Горки. Тя, разбира се, се съдържа в "Песен за сокола", но първенството не принадлежи на него. Значително по-рано се среща в баснята на Иван Хемницер (1745–1784) "Селянинът и кравата". Баснята разказва за селянин, който оседлава крава, която "...падна под ездача... не е чудно: не се научи кравата да скача... И затова трябва да се знае: който родил се е да пълзи, той не може да лети".

Който не работи, не трябва да яде

Тази фраза не е измислена от болшевиките. Те просто най-много са я повтаряли, затова и авторството се приписва именно на тях. Но трябва да се отбележи, че тя влиза във Второто послание на апостол Павел към солунците: "Ако не иска някой да работи, той нито да яде".

Държавата – това съм аз

Приписва се на знаменития френски крал Луи XIV. Кралят Слънце бил произнесъл тази фраза през 1655 г. на заседание на парламента. Но това не отговаря на истината – от публикувания протокол от споменатото заседание на парламента е видно, че кралят не е казал нищо такова. Някои изследователи предполагат, че за първи път я казва английската кралица Елизабет I (1558–1603).

Здрав дух в здраво тяло

Тази фраза, толкова позната от детството, е една от най-ярките в серията "дърворезба на текста". Римският сатирик Ювенал, на когото всъщност тя принадлежи, е вложил в нея точно обратния смисъл. В своята 7-а сатира той пише, че "трябва да молим боговете за това духът ни да бъде здрав в здраво тяло...", въз основа на което е създадена известната римска пословица "Mens sana in соrроrе sano – avis rаrа" – "Здрав дух в здраво тяло – рядък късмет".

Целта оправдава средствата

Този девиз се приписва на йезуитите. Но в действителност знаменитият йезуит Ескобар-и-Мендоса е казал буквално следното: "Целта съобщава специфичната ценност на деянието и в зависимост от добрите или лошите цели деянията се делят на добри или лоши", което не е същото. Самите йезуити официално не са подкрепяли възгледите на Ескобар. Дадената фраза е приписана на йезуитите от Блез Паскал в "Писма до един провинциалист", но самата мисъл е изказана по-рано, например: "На когото е разрешена целта, са му позволени и средствата" (Херман Бузенбаум, "Основи на моралното богословие"). Между по-рано известните принадлежи тази на Овидий, при когото тя звучи така: "Exitus acta probat" ("Резултатът оправдава действието").

Колкото до известен девиз на йезуитите, за такъв следва да се признае "Ad majoren Dei gloriam" ("Към неповяхващата слава Божия" или "За все по-голяма слава на Бога"), известен като абревиатурата AMDG.

Няма човек – няма проблем

Традиционно се приписва на Йосиф Сталин. Но истинският автор на крилатата фраза е Анатолий Рибаков (1911–1998), който я използва в романа "Децата на Арбат" (1987). В това произведение Сталин я произнася във връзка с разстрела на военни в Царицин през 1918 г.: "Смъртта решава всички проблеми. Няма човек, няма и проблем". Впоследствие в своя "Роман-спомен" (1997) Рибаков пише, че самият той "може би от някого е чул, а може би сам е измислил" тази фраза.