Кабинетът вдига минималните пенсии, но не знае как да овладее дефицита в НОИ

Бюджетът на държавата за 2012 г. беше одобрен на първо четене от парламента с гласовете на депутатите от ГЕРБ и 17 независими, включително до скоро опозиционните "Ред законност и справедливост". Другата изненада днес беше намерението на правителството да изтегли с 9 години напред пенсионната реформа, която трябваше да започне през 2011 г.

Поне 1 година повече работа

Минималната възраст за пенсиониране ще се вдигне с 1 година още от 1 януари 2012 г., но заради повишаването на минималната пенсия дефицитът на Националния осигурителен институт (НОИ) няма да се намали. Още повишения на минималната пенсионна възраст с по 4 месеца, до 3 пълни години, започват от 2015 г., а не от 2021. Според експерти обаче те също няма да намалят дупката в Държавното обществено осигуряване.

Заместник-министърът на финансите Владислав Горанов заяви в Народното събрание, че мерките се налагат заради назряващия дефицит в бюджета на Държавното осигуряване и нуждата от реформи за неговото овладяване.

Със спестените средства от първото вдигане на възрастта обаче най-вероятно ще се повишат минималните пенсии за стаж и възраст от сегашните 136 на145 лв. Това трябва да стане от 1 юни догодина, коментира Горанов, но началникът му Симеон Дянков показа, че и този план може да е предпоследен.
Дянков обясни, че все още се правят изчисления в правителството и в НОИ, които може да доведат до повишение на повече пенсии, но това може да стане с увеличение на пенсионната възраст и с повече от година. "Възможно е пенсионната възраст да бъде увеличена с повече от година, за да се намерят пари за увеличение на пенсиите до 200 лв.", каза той пред "Дарик радио".
Всички помени до края на годината обаче ще се предлагат от депутатите. "Правителството свърши своята работа с приемането на бюджета", каза Дянков.
Тъй като Министерският съвет няма право да внася промени в законопроекти, които сам е предложил, докато те се разглеждат, всяко повишаване на пенсиите ще може да се предложи само от депутати между първо и второ четене.

Дефицитът на НОИ няма да се свие

Източници от Министерство на финансите обаче признаха че това повишаване на възрастта е само частично решение, което няма да свие дефицита в НОИ. Причината е че всички средства, които ще се спестят по този начин, ще отидат за увеличаването на пенсиите. Така дефицитът няма да се раздува, но няма и да намалее.

Повишаването на възрастта за пенсиониране от догодина ще отложи пенсионирането на между 15 и 20 хил. души. Толкова са хората, които няма да могат да се пенсионират догодина заради новото изискване за навършени години. Всяка година обаче пенсии ще започват да получават по-възрастни хора, които са отложили пенсионирането си по собствено желание, или защото не им е достигал осигурителен стаж.
Всяка година се пенсионират около 90 хил. души, съобщиха от финансовото министерство, но от тях само 20 хил. току-що навършват минималната възраст, а останалите са хора работили след достигане на минималната възраст.

Бившият социален министър по времето на тройната коалиция, а сега депутат от БСП Емилия Масларова разкритикува този план в кулоарите на парламента. Тя нарече реформата погрешна, защото в България продължителността на живота е 10 години по-ниска от средната за ЕС и така хората не могат да използват пенсиите, за които са спестявали. В публичен спор с нея зам.-финансовият министър Горанов отвърна, че продължителността на живота в България е само с 2-3 години по-кратка от средната в ЕС и след това двамата започнаха да се упрекват за цитирането на неверни данни.

Осигурителните вноски

Бившият министър на финансите Пламен Орешарски заяви, че е невъзможно дефицитът на държавното осигуряване да се свие без драстично вдигане на осигурителните вноски. Дори вдигането на пенсионната възраст с 3 и повече години ще е само частично решение и то ще помогне само при положение, че пенсиите не се повишават. По думите му всяко вдигане на осигурителните ставки ще означава подтискане на бизнес активността и за това не трябва да се предприема. Вместо това той предложи държавата да реформира пенсионната система, но и да признае ангажимента си за нейното дофинансиране с трансфери от републиканския бюджет. Това означава, че пенсиите ще продължат да се плащат със средства от данъците, които бизнесът и домакинствата плащат, но е единственото приемливо решение.

"Ние намалихме осигурителната тежест, за да стимулираме икономическия растеж и това доведе до по-високи приходи при всички останали данъци. Повишаване на осигуровките ще засегне бизнеса и за това трябва да се продължи с доплащания от републиканския бюджет", каза той.