Годишнина от началото на Сръбско-българската война

На 2 ноември 1885 г. (14 ноември по нов стил) сръбският крал Милан обявява война на България. Формален повод за това е недоволството на Сърбия от извършеното на 6 септември 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България. На 5-7 (17 - 19 по нов стил) ноември сръбските войски са разбити при Сливница и започват да отстъпват; на 10 ноември (22 нов стил) те са разбити отново при Драгоман, на 11-12 ноември (23-24 нов стил) - при Цариброд. На 15 ноември (27 нов стил) българската армия завладява Пирот.

Тази война остава в историята като "войната на генералите срещу капитаните" - сръбското правителство разполага с 60-хиляден военен контингент и 500 оръдия. В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлизат в българската територия. Срещу тях действат незначителни български части, които обаче не позволяват на сръбските войски да преминат линията Драгоман - Сливница. След съсредоточаване на българските главни военни сили започват ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември стар стил и 17-19 по нов стил) сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят. Победата на българските войски при Сливница решава изхода на войната в полза на България. 

Голяма заслуга за тази победа имат подполковник Д. Николаев, командващ Източния корпус, майор А. Гуджев, командващ Западния корпус, и други български военачалници. В следващите дни сръбските войски започват да понасят поражения и на другите военни сектори - при Драгоман, Цариброд и др. Защитниците на Видинската крепост под командването на капитан Ат. Узунов не допускат нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и др. крал Милан се принуждава да отправи апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот.

На 16 ноември (28 по нов стил) 1885 г. Австро-Унгария, Русия и Германия отправят ултиматум за спиране на войната (ултиматум на Кевенхюлер), приет от България. На 7 декември 1885 г. във Виена е подписано примирие, а на 19 февруари 1886 г. - Букурещкият мирен договор, който слага край на Сръбско-българската война и възстановява довоенното положение.