Климатичните промени са "непосредствена, гибелна заплаха"

Климатичните промени представляват „непосредствена, нарастваща и гибелна заплаха“ за здравето и сигурността по целия свят, пише в общо комюнике на експерти, публикувано в Лондон.  Британски военни предупреждават, че със задълбочаването на климатичните промени  повишаването на цените, например на горивата, може да се превърне в катализатор на конфликти, пише ВВС. Хуманитарните катастрофи пък ще повишават все повече напрежението върху армиите.  Учените смятат, че най-суровите климатични последствия ще са за сравнително бедните държави от тропиците. Конфликти в такива държави ще направят по-трудни и по-скъпи търговията и транспортът на стоки и горива, предупреждава контраадмирал Нийл Морисети, отговарящ по въпросите на енергийната сигурност в британското министерство на отбраната.  Редица нови изследвания допускат, че промените в климата и ожесточаването на конкуренцията за жизненоважни ресурси като храна и вода ще повишат значително риска от нови конфликти.  Международният институт за стратегически изследвания например наскоро предупреди, че промените в климата „ще повишат риска от дефицит на ресурси, масова миграция и граждански конфликти“, докато британското военно министерство смята, че те ще изместят „горещите точки, където се случват конфликтите“.  Алехандро Литовски, основател на Института за сигурност на Земята, коментира, че дори без растящия ефект от войните цените на основните храни ще продължават да растат. „От 2000 г. насам виждаме рязко покачване в цените на стоките и няма изгледи това да спре. Причината е основно в дефицита на ресурси, а тенденцията за изчерпване на естествените източници няма вероятност да бъде обърната в близко бъдеще без драстични интервенции“. Лекари, участващи в изработването на общата позиция на експертите, предупреждават за сериозното влияние на климатичните промени, особено в развиващите се държави. Гладът много вероятно ще се увеличи, а някои инфекциозни болести ще се разпространят. По-бедните държави може да станат свидетели на тежка комбинация от двете, защото недохранените хора са по-податливи на зарази.  От друга страна, мерките за ограничаване на въглеродните емисии биха донесли редица позитиви за здравето.  „Промените в производството на електроенергия подобряват качеството на въздуха. Малки промени в начина на живот като повишаване на физическата активност с ходене пеша и колоездене може да намалят нивото на сърдечносъдови заболявания и инфаркти, затлъстяване, диабет, рак на гърдата, деменция и депресии“, пише в документа. С наближаването на конференцията на ООН за климата в Южна Африка експертите призовават ЕС да подходи по-амбициозно и да се ангажира с намаляването на вредните емисии до 2020 г. с 30% от нивото през 1990 г., вместо сегашната цел от 20 на сто. Засега обаче няма сигнали за политически консенсус по въпроса.  Без спешни действия въглеродните емисии могат да се повишат до ниво, което ще предизвиква огромна тревога, казва професор Крис Рипли, климатолог в Лондонския университет.  Концентрацията в атмосферата на въглероден двуокис вече се е увеличила до 380 части на милион (ppm), докато през милионите години преди индустриалната ера тя се е движила между 180 ppm през ледниковите периоди и 280 ppm в топлите периоди между тях.  „Ако не направим нещо, въглеродните емисии ще продължат да се увеличават и концентрацията в атмосферата няма да е 450 ppm или 650 ppm в края на века, а 1000 ppm“. „Тове е близо десет пъти разлика между ледниковия период и топлия период. Трябва да си твърде голям оптимист, за да си мислиш, че това няма да предизвика огромни промени“, предупреждава Рипли.