Скучна кампания, с медийно приоритезиране на ГЕРБ и неглижиране на темата за кметовете, отчитат експерти

Медиите обръщат повече внимание на президентската кампания и кандидатите за държавен глава, а в сянката остават хората, които на кметските избори ще бъдат натоварени с реалното управление на общините. Това е един от изводите от мониторинга на фондация "Медийна демокрация", направен върху медийната среда в рамките на предизборната кампания до момента, който беше представен днес.

Според експертите медиите неглижират кметската кампания, като представяне намират само някои ярки личности, които в повечето случаи са партийни кандидати. Запазва се тенденцията от изборите през 2009 г. за липса на ясни платформи и обещания. Липсва не само сблъсък на идеи, но и на ярки, еманципирани личности, а по-скоро има сблъсък на партии, говорене за самите кандидати от техните лидери, а не послания от кандидатите към избирателите, казаха експертите.

Тримата основни кандидати за президент влизат в кампанията от сравнително задни позиции по отношение на медийната видимост - Росен Плевнелиев (ГЕРБ) по медийно отразяване стои между лидерите на БСП Сергей Станишев и на ДСБ Иван Костов, а Ивайло Калфин (БСП) и Меглена Кунева (независима) са след лидерите на "Атака" и ДПС - Волен Сидеров и Ахмед Доган.

Кандидатите са твърде еднакви, дори идеологически си приличат и това е предпоставка да няма ярък сблъсък между тях, отбелязаха от фондацията.

Според анализа кандидатите не представляват основно себе си и не успяват да разубедят публиката, че зад Плевнелиев стои премиерът Бойко Борисов, а зад Калфин - кандидатът за вицепрезидент Стефан Данаилов и оттам - неясните баланси между Станишев и президента Георги Първанов.Единствено Кунева създавала донякъде усещане за еманципираност.

Така Бойко Борисов оставал основен играч и в кандидатпрезидентската кампания и нейното медийно отразяване, а сблъсъкът оставал в диапазона "за" или "против" него, казаха експертите. Присъствието на Борисов в медиите остава водещо и то надвишава повече от два пъти следващите след него политически фигури, показва наблюдението от април до септември на 7 национални всекидневника.

Вестниците Труд, "24 часа",  "Стандарт" и "Монитор" продължават да водят позитивна политика спрямо кабинета, "Дневник" е променил позициите си от позитивна към неутрална и критична, "Сега" е преминал от неутрална към критична позиция спрямо властта, а "Новинар" - от позитивна към неутрална, сочи анализът.

Според фондацията има приоритезиране на статуквото, като кандидатите на ГЕРБ водят категорично по медийно отразяване. Следва ги левицата. Ако се съди по беглия преглед на вестниците например, се създава впечатление, че кандидати за президент са само Плевнелиев и Калфин, а за кмет - Йорданка Фандъкова и Георги Кадиев, казаха от фондацията.

Експертите изразиха притеснение от присъствието на собственика на едни от най-тиражните вестници, издавани от "Медийна група България холдинг" и шеф на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев на различни събития с кандидати на ГЕРБ и с премиера Бойко Борисов. Това според тях създава съмнения за безпристрастността.

Като новост наблюдателите посочиха все по-засиления интерес на хората към светските новини за кандидатите, за техния външен вид, личен живот, поведение, спазване на модните тенденции. Този интерес допълнително е захранван от самите медии. Така според тях се загърбват сериозните теми.

Друго притеснение, които откроиха наблюдателите, е отсъствието на темата за Европа в кампанията, която остава в сянката на националните въпроси за всекидневния живот на българите. Като пример те дадоха, че покрай конфликта в Катуница и след това не са били отбелязани дългогодишните критики от ЕС за ромските програми в България, както и за функционирането на съдебната система.

Анализаторите оценяват кампанията като скучна и без персонално противопоставяне, а медиите основно хроникьорски отразяватдействията на претендентите. Най-много публикации има за технологията на изборите, следвани от темата за купуването на гласове, аналитичните материали са едва 6 на сто, като медиите се опитват да компенсират тази липса с публикуването на различни социологически прогнози. Анализаторите определиха отразяването като "кухо" и без да се влиза в дълбочина.

За разлика от предишните избори, сега се забелязва оттегляне на политиците от блоговете, те са спрели да ги поддържат и ги закриват. В същото време политиците се опитват да пробият по друг начин в тази сфера - не чрез собствените си платформи, а чрез гражданските блогове, които се смятат за доста по-независими. Затова те предприели серия от доста активни срещи с блогъри в опит да ги привлекат на своя страна.

Според наблюденията блогърите пък ставали все по-активни, като се опитвали и да компенсират липсата на достатъчно информация в медиите за отделните кандидати и техните платформи със свои инициативи.