ЕНП в София: България вече не е лошият ученик на Европа

България не е лошият ученик при управлението на еврофондовете. Това заяви председателят на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента Жозеф Дол по време на заседание на Политическото й бюро в София.

На срещата, в която се включиха кандидат-президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Цветан Цветанов, България бе многократно похвалена за напредъка, особено в областта на инфраструктурните проекти.

Политиката за европейските региони е политика за бъдещето на Европа, заяви евродепутатът Андрей Ковачев. Именно тя беше централна тема по време на първия панел на конференцията. Политиката на сближаване е най-видимата за европейските граждани, посочи еврокомисарят по регионална политика Йоханес Хаан.

Кохезионната политика е начинът за отключване на потенциала на българските региони, каза Плевнелиев. Той определи регионалното сближаване като жизненоважно за развитието на България. "Тези пари трябва да стигнат до българските граждани"Ние сме най-бедната държава в ЕС", но наблегна на факта, че все повече започва да се чува гласът на малките страни в Общността, защото "те имат какво да кажат".

Думите му бяха подкрепени от еврокомисаря Хаан, който подчерта, че "регионалната политика е политика на инвестиции в регионите и в хората", което означава въвзвръщаемост на средства и повишаване а жизнения стандарт. Близо 80% от гражданите на Европа искат да живеят в родината си, изтъкна Хаан. Това трябва да е целта на политиката на сближаване, добави той.

Еврокомисарят подчерта, че се обсъжда отпускане на повече средства за по-бедни региони и намаляване на финансирането за по-богатите. Използване на възобновяеми източници на енергия, инвестиции в наука и изследвания, увеличаване на заетостта. Това са целите на регионалната политика, те са ясни за всички, категоричен беше Хаан. Средствата за постигането им обаче предизвикват дискусии, допълни той.

Има различни условия в отделните региони и понякога мерките се прилагат по-бавно, заяви еврокомисарят. България има опит в това отношения, подчерта Хаан. Все пак той похвали българското правителство за усвояването на евросредствата. Хаан наблегна, че страната ни трябва да използва фондовете още сега, за да може да каже в бъдеще, че действително са необходими още средства.

Инвестициите в малките и средните предприятия, опростяването на процедурите за отпускане на евросредства, но не за сметка на по-занижен контрол. Към това трябва да се насочат правителствата в Европа и Общността като цяло, смята Хаан.

Как да имаме повече Европа с по-малко пари. Този въпрос зададе Януш Левандовски, еврокомисар по бюджет и финансово планиране. Той наблегна на необходимостта от поставянето на ясни условия и налагането на санкции. Наказателните мерки в политиката на сближаване обаче трябва да бъдат планирани така че да не засягат само най-бедните страни, настоя той.

Левандовски обърна внимание и на нуждата от бързо вземане на решение за многодишния бюджет на ЕС за периода от 2014 до 2020 г. Този бюджет е роден в условията на криза, но той ще бъде в сила до 2020 г., подчерта еврокомисарят. А кризата няма да продължи вечно и това трябва да се вземе предвид, допълни той.

В конференцията взе участие и Кристалина Георгиева, еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. Кохезионната политика е тази, която може да ни помогне да инвестираме умно, подчерта Георгиева. Политиката на сближаване може да ни позволи да се подготвим за рисковете, допълни тя.

ЕС е изправен пред най-голямата си криза, заяви Жозеф Дол. Това е криза на доверието и криза на лидерството, подчерта той. По време на изказването си Дол изтъкна, че Европа трябва да престане да обсъжда как да вземе решения и да започне да действа. Отговорът на кризата трябва да е дойде от целия ЕС, а не от отделните правителства, подчерта той. Хармонизирането в социалната сфера и във фискаланата система са адекватният отговор на предизвикателствата, коментира още Дол.

Евродепутатът Илиана Иванова посочи малките и средни предприятия и повишаването на мобилността на работната ръка в ЕС като начин да се излезе от кризата. Тя изтъкна, че  в дебатите за еврозоната трябва да участват и страните, които не споделят общата валута. Не трябва да се обсъждат само санкции за задлъжнелите страни, но и стимули за държавите, които спазват бюджетна дисциплина, смята още Иванова.

От своя страна Андрей Ковачев посочи като приоритет действия, които да върнат доверието на европейските граждани. Само така може да се противодейства на популистите в Европа и да се избегне поставянето на краткосрочни цели с дългосрочни последици, подчерта той.