Фитотерапия - метод на лечение чрез билки

Днес е спорен въпросът доколко ефикасен алтернативен метод е фитотерапията, предвид факта, че тя изисква дълъг период на лечение. Но пък едно е сигурно - това лечение се приема по-лесно, без да предизвиква токсични промени в тялото. В повечето случаи при правилното му прилагане се постига не само пълно излекуване, но и укрепване на организма като цяло.

Фитотерапия

Няма съмнение, че най-скъпото за човека е здравето, което в голяма степен зависи от начина на живот и връзките му с околната среда. Много от нас, търсейки нови, по-добри и "престижни" синтетични медикаменти, забравят за старинната народна медицина, която в продължение на хилядолетия е лекувала човека само и единствено с помощта на билките.

Наименованието "фитотерапия" произлиза от "phyton" - растение и "therapy" - лечение (от гръцки език). Тя представлява алтернативен метод на лечение, базиран на лечебните свойства на билките, които се приемат с добра поносимост и без сериозни странични ефекти, а в същото време са високоефективни.

В световен мащаб са познати около 500 000 растителни вида, но само около 5% от тях са проучени като фармакологично активни вещества. Това показва само едно - съществува огромен резерв от все още непроучени видове и възможности за откриване на нови лечебни растения.

В България съществува голямо богатство и разнообразие от растителни видове, приблизително около 3 600 на брой. От тях се употребяват около 650 лечебни растения, като 300 вида се събират ежегодно.

Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия, билките като естествен енергиен и хранителен източник съдържат висок процент биологично активни вещества. Богати са на разнообразни химични съединения като алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, дъбилни вещества, флавоноиди, лигани, кумарини, етерични масла, витамини, микроелементи.

"Медицината е изкуство да се подражава на лечебната сила на природата"

Това е теза, изказана от Хипократ и многократно доказана през вековете. Например, още в Древна Асирия са съществували специални градини за отглеждане на лечебни растения, в древни египетски папируси пък е описан лечебният ефект на редица растения като мента, живовляк и мак. 

За първи път древноримският лекар Клавдий Гален предлага с лечебна цел да се използва не самото растение, а извлек от негови определени части. Авицена от своя страна предлага за медицински цели употребата на повече от 900 средства, голяма част от които са лечебни растения. Векове по-късно траки, славяни и прабългари, следвайки своите древни традиции, отделят голямо внимание на процесите на изучаване и въздействие на растенията върху човешкия организъм. Фитотерапията постепенно се превъща в едно от най-важните направления на народната медицина.

Днес (според данни на СЗО) над 80% от хората използват медикаменти с природен произход в рамките на системата за първична медицинска помощ. Факт, който дава огромно поле за изява на фармацевтичните компании да използват лечебни растения за синтезирането на добавки към храната и лекарства в различни области на медицината.

Как лекува фитотерапията?

Всички лечебни растения, които не съдържат отровни или силно действащи вещества, могат да послужат за приготвяне на лекарствени форми за вътрешно и външно приложение в домашни условия. Начинът на приготвяне обикновено зависи от химичния състав на активните вещества, от тяхната разтворимост в различни разтворители (напр. вода, спирт), от вида на използваните растителни части (цветове, листа, корени, семена и др.).

Най-често използвани се оказват водните извлеци, още наричани запарки и отвари. Листа, цветове или други растителни органи, от които лесно се извличат активните вещества, се приготвят под формата на запарки. Изключение прави само мечото грозде, което се приготвя във вид на отвара, както и всички по-твърди растителни части.

• Запарки (infusa)
  Приготвят се, като надробената билка се поставя в порцеланов или стъклен съд и се залива с препоръчаното количество вода, която е добре да бъде с температура, не по-висока от стайната. Съдът се затваря с капак и се нагрява, поставен в кипяща водна баня в продължение на 15 минути, при често разбъркване. След като се отстрани от водната баня, се оставя да престои около 45 минути, след което течността се прецежда и се долива с вода до предписаното количество.
• Отвари (decocta)
  Представляват водни извлеци, получени след по-продължително нагряване на водна баня. Наситнената билка се поставя в порцеланов съд  и се залива с препоръчаното количество вода, захлупва се и се нагрява в продължение на 30 минути, при непрекъснато разбъркване. След като отварата се охлади на стайна температура, прецежда се и се долива вода до предписаното количество. Основно изискване към отварите и запарките е да се приготвят ежедневно или да се съхраняват на тъмно и прохладно място, но не повече от три дененощия. Трябва да се отбележи, че запарки и отвари от силнодействащи растителни суровини се приготвят само по лекарско предписание. 
• Настойки (tincturae)
  Представляват течни спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от растителни суровини, получени без нагряване. Най-често за приготвянето им се използва 70% спирт. Смляната растителна суровина се поставя в подходящ съд и се залива със спирта, захлупва се и се оставя да престои 7 денонощия. След седмица настойката се отлива и се прецежда старателно. Тя може да бъде използвана докато е бистра и притежава аромат, характерен за изходната суровина.
• Екстракт (extracta)
  Концентрирани извлеци от растителни суровини. В зависимост от консистенцията си, те биват течни, гъсти или сухи, със съдържание на влага не повече от 5%. Не се препоръчва приготвянето им в домашни условия.
• Лапи (cataplasmata)
  Ситно смлените или счукани части от лечебни растения се заливат с малко количество топла вода (до 30°). Прилагат се външно, като се намазват върху тензух и налагат върху болното място.

Медикаментите са неразделна част от културата на народите и заемат важно място в живота на човека. Във връзка с това от особена важност е приготвянето на все по-ефективни лекарства за лечение и профилактика на заболявания на базата на лечебни растения. В световната практика около 40% от лекарствените препарати, получени от химико-фармацевтичната промишленост, се приготвят от растителна суровина. На базата на лечебните растения се произвеждат около 80% от медикаментите, необходими за лечение на сърдечно-съдови, белодробни и стомашно-чревни заболявания.

Лечебните растения служат и като изходна суровина за изолиране на химични вещества, от които чрез различни методи се получават редица ефективни лекарствени препарати, като кортикостероиди, полови хормони и др.

Особено полезна е употребата на билките и препаратите, получени от тях, при хронични заболявания, които изискват продължителното им прилагане. Добрата поносимост и ниската токсичност на повечето от тях позволяват продължително лекуване, когато не съдържат кумулиращи вещества, както и такива, които предизвикват привикване и пристрастяване.

Трябва да се отбележи, че безконтролното, неоправдано и неправилно приемане на лекарствени средства и добавки с растителен произход в някои случаи може да доведе до негативни за организма последствия. Особено внимание се изисква при бременни жени, малки деца, хора с алергии, както и такива с доказана непоносимост към определени вещества. В подобни случай консултацията с фитотерапевт е задължителна.