Палестинската пролет през есента

За независима палестинска държава се говори отдавна. Всички са категорични, че това е пътят към траен мир в Близкия изток. Но думите си останаха думи. 

Палестинска държава няма. Блокадата над Ивицата Газа продължава, изграждането на еврейски селища в окупираните територии на Западния бряг продължава, терористичните атаки и насилието също. 

Все по-отчетлива е невъзможността за постигане на консенсус между палестинците и Израел. Спорът за територия и граници спъва още в начална фаза всеки опит за споразумение. 

В тази напрегната обстановка на изчакване и безкрайни разговори в крайна сметка палестинците се решиха да действат безкомпромисно. Президентът на автономията Махмуд Абас е непоколебим и в петък (23 септември) ще настоява за международно признаване на своята страна. Палестина иска да стане пълноправен член на ООН. Ако това се случи, няма кой да оспори независимостта на палестинската държава.

Абас не пропуска да подчертае, че сънародниците му искат връщането на териториите отпреди войната от 1967 година. Палестинците се надяват, че евентуално решение в тяхна полза на Общото събрание на ООН ще принуди иначе неотстъпчивия по този въпрос израелски премиер Бенямин Нетаняху да склони на компромис. 

Нетаняху е твърд противник на връщането на границите отпреди 44 години. По този въпрос той се противопостави дори на най-близкия си съюзник – Съединените щати. Когато през май Барак Обама заговори за палестинска държава в териториите от 1967 г., израелският премиер окачестви идеята като „нереалистична” и „неоправдана”. В окупираните части от Източен Ерусалим и Западния бряг има над 200 еврейски селища, в които живеят половин милион души, е аргументът на Нетаняху. 

Израел не пропуска и да отбележи, че настоящата инициатива на Палестина е едностранен акт, който подкопава основите на мирните преговори. 

За самите палестинци обаче ходът им е съвсем навременен и уместен. Те уточняват, че Близкоизточната четворка (ЕС, САЩ, Русия и ООН) е поела ангажимент да работи за постигане на независимост на Палестина до края на септември 2011 година. 

Американският президент препотвърди този ангажимент миналата година. В същото време палестинският премиер Салам Фаяд увери, че автономията е изградила държавни институции и е напълно готова за независимост. Световната банка и Международния валутен фонд потвърдиха това. 

Вълната от продемократични процеси в Арабския свят също засили желанието на палестинския народ да поиска своя собствена държава.

През 1988 година Ясер Арафат обяви самостоятелно независимост на Палестина в границите от 1967 г. Тогава той получи подкрепата на около 100 държави, голяма част от които арабски, комунистически и южноамерикански. Пълноправно членство в ООН обаче ще има далеч по-силен ефект предвид водещата световна роля на организацията. 

За членство на Палестина като независима държава трябва да се мине през съответната процедура. 

Като за начало е необходимо одобрението на 15-членния Съвет за сигурност. Ако се стигне  до „да” от Съвета, предстои гласуване сред 193-те страни-членки на Общото събрание. Финално одобрение се дава при наличие на 2/3 от гласовете. 

По последни „сметки” на Общото събрание палестинската кауза биха подкрепили 122 държави, сред които Русия, Китай, Бразилия, Индия и редица страни от ЕС. Тези гласове са само със 7 по-малко от необходимото мнозинство. Нужната бройка обаче може да бъде достигната лесно в следващите дни предвид усилените дипломатически совалки в Ню Йорк. 

Истинският проблем за Палестина ще бъде в Съвета за сигурност, където като един от постоянните членове Съединените щати обявиха, че ще приложат правото си на вето. Според Вашингтон действията на Абас и съмишлениците му са извиване на ръце и затова най-вероятно ще се стигне до орязване на мераците за пълноправно членство още в начален етап.

В този случай ще станем свидетели на друг опит за международно признаване на легитимността на палестинската държава. Палестинската делегация има правото да поиска разглеждане на резолюция от Общото събрание на ООН, чрез която да получи статут на страна-наблюдател. Такъв към момента има само Ватикана, а в определен период от време наблюдател без членство беше и Швейцария. 

Подобна резолюция се нуждае от обикновено мнозинство, за да бъде приета. Никой няма право на вето. С други думи – трябва да стане чудо, за да не бъде одобрена.

Така палестинците, които вдигнаха много шум около себе си в последните дни, ще постигнат малка победа. Но към момента тази малка победа, тази малка крачка, като че ли би била достатъчна за тях. Защото ще покажат, че могат да надигнат глас за независимост. Глас, който става все по-трудно да не бъде чут.